Обяснението? Разликата от: действието на естрогена и тестостерона; киселиността в стомаха; процентите на водата и мазнините в тялото; уязвимостта на бъбреците. Жените имат по-високи лекарствени концентрации от мъжете при една и съща доза и изпитват 2 пъти повече нежелани реакции
В съвременната медицина сме свикнали да вярваме, че дозата на лекарствата е въпрос на тегло или възраст. Дали обаче това не залага системна грешка?
Полът е важен, но широко пренебрегван фактор в антибиотичната терапия – време е да променим посоката, препоръчва нова научна публикация на изследователи, водени от инфекциониста д-р Алберто Енрико Мараоло от университета на Неапол “Федерико II”. Обзорът е публикуван в сп. Expert Opinion on Drug Metabolism & Toxicology. Казва се, че жените имат по-високи лекарствени концентрации от мъжете при една и съща доза и изпитват 2 пъти повече нежелани реакции. Според екипа полът е фундаментален фактор за това как тялото ни приема, преработва и изхвърля антибиотиците. Знаем, че мъжете и жените ги метаболизират по различен начин. И въпреки това почти никакви клинични насоки не вземат това предвид. Едва 7% от медицинските насоки в света отчитат този факт, обяснява Мараоло пред Medscape. Резултатът е, че жените често са “свръхлекувани”, докато при мъжете рискът от неефективност на терапията може да е по-висок.
На първо място, женската имунна система е естествено по-активна благодарение на естрогена, който стимулира защитните клетки. Женският хормон усилва имунния отговор главно като стимулира специални имунни фактори – B-лимфоцитите и макрофагите. Обратно, тестостеронът при мъжете често действа потискащо на имунитета. Това обяснява защо те по-често боледуват тежко от вирусни и бактериални инфекции в кръвта. Но не дава категоричен отговор на парадокса защо в рамките на 3 месеца някои стафилококови инфекции са с 18% по-смъртоносни при жените. Рискът остава по-висок дори след адаптиране на данните спрямо клиничните характеристики и проведеното лечение, “което доказва, че биологичният пол е независим рисков фактор”. Шокиращият факт е установен в мащабен метаанализ на 132 000 пациенти. Но според авторите данните подкрепят концепцията, че “силният имунитет” не е гаранция за оцеляване, ако дозирането на лекарството е неточно.
При двата пола и фармацевтичният “път” на антибиотика е различен поне по три направления. По-бавната работа на стомаха в резултат на обикновено по-ниската базова киселинност при жените променя начина, по който лекарството навлиза в кръвта. От друга страна, поради по-високия процент мастна тъкан и по-малкото количество вода в женския организъм определени антибиотици се задържат по-дълго в тялото и в по-високи концентрации. В същото време се увеличава обемът на разпределение за липофилните лекарства. При мъжете е обратно – оптимизира се проникването на водноразтворими субстанции. А за да е още по-сложно, бъбреците на жените изхвърлят по-бавно широко използвани групи антибиотици като цефалоспорини и флуорохинолони.
Учените напомнят още, че исторически клиничните изпитвания са се фокусирали предимно върху мъже, а днес жените получават между 25 и 40% по-често предписания за домашно лечение с антибиотици. Това е една от причините при жените да се отчитат повече нежелани реакции и риск от нечувствителност на микробите към обичайно прилаганите лечения. Логиката е: повече преминали капсули във времето, повече риск особено към някои лекарства. Жените натрупват повече резистентни гени поради честите лечения на инфекции на пикочните пътища. Мъжете пък са “по-изложени на резистентни бактерии чрез професии, свързани с месопреработката и индустрията”. Без диференцирани данни по пол ние сме слепи за истинския мащаб на заплахата от супербактериите, казват учените.
Освен биологията роля играе и социокултурният контекст. Проучванията показват, че на жените се предписват антибиотици по-лесно защото са възприемани като по-крехки. В същото време леките симптоми при жените понякога се етикетират като психосоматични и се пренебрегват, докато не станат сериозни. Това ражда следващия парадокс: жените са основните потребители на антибиотици, но същевременно техните специфични нужди остават бяло петно в клиничните протоколи.
Учените се застъпват за включване на пола като ключова биологична и социална променлива в следващото поколение клинични ръководства. Според тях превъзмогването на остарялата концепция за универсално дозиране ще отвори пътя за по-голяма медицинска прецизност.
