Феноменът от Коньово дядо Влайчо е един от най-силните ясновидци на България и до днес негови предсказания продължават да се сбъдват.
Влайо Желев е роден на 15 август 1894 г. в с. Коньово, а славата му започва да се носи, след като предсказва избухването на Първата световна война. При него се стичат тълпи от хора. Всички искат да знаят какво ще се случи с техните близки на фронта… След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. дядо Влайчо е преследван от режима, но продължава да помага на хиляди хора до смъртта си през 1981 г. „България Днес“ представя поредица за невероятния живот и предсказанията на дядо Влайчо.
Дарбата си дядо Влайчо усеща още от малък. Той бил едва четвърти клас, когато получава видение. Докато останалите му връстници играят на улицата, малкият Влайчо пасе домашния добитък, когато се случва нещо странно. Впоследствие самият той си спомня и разказва за това.
„Още в четвърто отделение имах видение. Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те хората не ми вярват. Казват ми – много пък знаеш“, връща спомените приживе Влайчо пред своите добри приятели от Бялото братство – Райчо и Тинка Кайракови от Стара Загора. Не след дълго започва Балканската война, а две години по-късно и Първата световна.
„През 1912 г. на 15 септември се обяви войната с Турция. Камбаната на църквата заби за мобилизация. Аз бях само на 18 години. В селото едни плачеха, други бяха по кръчмите и се черпеха. Аз излязох до гората, която е близо до селото ми, около 300-400 метра, и там в усамотение се молих и плаках за България. Българската православна църква бе наредила до всички общини да провъзгласяват на народа да посещават с учениците църквата и да се молят за България и българските войници.“
Вече възрастен, дядо Влайчо споделя пред своя племенник Жечо Господинов:
„Още като бях малък, когато играех на улицата с децата, ме нападаха духове – такива рошави, нечисти деца. Аз се разревавах и отивах при мама. Когато ме прегърнеше, всичко изчезваше и аз се успокоявах. Трудно ми беше да играя с децата.“
С бай Христон Христонов – агроном от Пловдив, негов добър приятел, сега покойник, дядо Влайчо е споделял нещо много интересно. Често когато е искал да отвори вратата и да влезе в къщи, нещо я натискало, а после духът се усмихвал и му отварял. Така той разбрал, че става нещо с него, че има нещо по-различно от другите деца.
Дядо Влайчо има по-малък брат – Господин, и сестри Мария и Денка, като последната умира още като момиче. Майка му Петка си отива, когато той е на 38 години. Смъртта на най-близкия му човек естествено се е отразила на психиката и на духовното му израстване. Обичта и болката си към нея дядо Влайчо споделя в „Разказ за сирачето“.
„Аз не помня бащина милувка! Запомних само захабените и груби от работа ръчици на моята майка. И уморените очи, които никога не видях затворени за сън, с непрестанна грижа за мен. И помня още предсмъртния час, когато мило ме прегърна с препълнени със сълзи очи. И със сухата си ръчица ми посочи горящото замъждяло кандило, което осветяваше Исусовия портрет. Тихо ми проговори със задавен от заплакване глас по мене и се обля със сълзите си“, пише дядо Влайчо. Последните думи на майка му към него са: „Отивам си, мило дете, от този свят. На него те оставям, на Исуса. Той ще се грижи за теб. Моли се на него със сърцето си и го обичай. Словото му обичай“. След това издъхнала, а той послушал завета й.
Дядо Влайчо е бил много скромен и тих като ученик. Повече е седял на чина, докато другите деца се боричкали. За това разказват в своите спомени както жители от новозагорското село Коньово, така и самият Влайо. В тетрадка той ръчно описал детската си автобиография.
„Послушен бях на училище. Макар да бях малък, учителите споделяха някои мисли с мен и ме уважаваха, не че бях съвсем без грешки, откъде да дойдеше ум в мен. Кой би ми го дал, домашно възпитание от неграмотни родители, заровени от сутрин до вечер в земеделски труд“, споделя бъдещият феномен. Когато Влайчо завършва основното училище, баща му не му дава да следва по-нагоре в класове, въпреки че учителите настояват. Дядо Влайчо също имал желание да се изучи и по-късно съжалява, че не избягал от селото. Все пак остава и започва да помага на родителите си в земеделието. Още в тези години започва да чете духовни книги, да ходи редовно на църква. Срамува се, че в храма няма негови връстници.
Рецептите на феномена
Рецептите, които предлага лечителят дядо Влайчо, са обикновени на вид, но доказано дават отлични резултати. Това сочат множеството получени благодарствени писма. Хиляди бездетни жени са успели да се зарадват на рожба, а хора с най-различни болести чудодейно са изцерени. Предписанията на феномена са събрани в книгата „Дядо Влайчо – феноменът от Коньово“. „Всички рецепти ни бяха предоставени от хората, които са се срещали с дядо Влайчо. Описани са в стари тетрадки и листове в пликове за писма“, споделя авторът Добри Дачев.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
