Учени препоръчват дългосрочни рандомизирани контролирани проучвания, за да се установят ефективни дози за превенция на заболяванията и да се оцени потенциалът на аминокиселината като първична или допълнителна терапия
Учените отдавна търсят аминокиселина, която да сбъдне вековната мечта за откриването на панацея, но такава все още няма. Периодично изгрява някоя нова „звезда“, която след по-задълбочени клинични проучвания бързо залязва. Новото откритие на хоризонта е тауринът, който може да е полезен при едни от най-популярните заболявания. Най-доброто е, че при него дори след метаанализи не се откриват странични ефекти, изкривяващи съотношението риск:полза.
Причината е, че аминокиселината се среща не само в сърцето и мозъка, невроните, а и в ретината на очите, в мускулната тъкан, в панкреаса. С годините концентрацията намалява и започват проблемите във всички тези системи на организма плюс костите.
Според Healthline приемът на таурин може да подобри здравето на сърцето, да понижи кръвното налягане, да подобри биомаркерите на сърдечната функция. Заедно с това има все повече сигнали, че е добър „инструмент“ в „управлението на диабета поради противовъзпалителните и антиоксидантните си ефекти“.
В проучване, посветено на костната плътност, публикувано в Cell.com, се посочва, че тауринът осигурява защита както на миокарда, така и на невроните от програмираната клетъчна смърт, свързана с неконтролируемото натрупване на калций. Но освен това проявява противотуморни свойства, предотвратява митохондриални увреждания, подобрява сърдечната функция, чернодробната активност и енергийния метаболизъм в мастната тъкан.
Други изследвания съобщават, че подпомага физическата активност, тъй като осигурява подобрено усвояване на кислород и намалява чувството за умора.
Минусът е, че не трябва да се надвишават дозите, получени в резултат на научни проучвания, тъй като може да се стигне до гадене, главоболие и стомашни проблеми.
Но ако те се спазват, ползите, установени от Oxford Academic в резултат на метаанализ, обхванал 34 рандомизирани контролирани изследвания, изобщо не са за пренебрегване. Заключението там е, че приемът на таурин е свързан със значително намаление на кръвната захар на гладно, инсулиновата резистентност, триглицеридите, общия холестерол и LDL-C, систоличното и диастоличното кръвно налягане, възпалителните маркери от типа на CRP.
Оттук се прави и изводът, че аминокиселината може да допринесе за намаляване на рисковите маркери за сърдечносъдови и метаболитни заболявания.
Друго проучване на китайски учени, анализирали базите данни на PubMed, Web of Science, Scopus, ScienceDirect, Google Scholar, CNKI и Baidu Scholar за таурина, разширява още повече кръга на потенциалните ползи.
Екипът от Департамента по фармация в Медицинския университет в Шеняанг и от Департамента по радиология от болницата към същия университет стигат до извода, че аминокиселината демонстрира редица благоприятни ефекти – антиоксидантна и противовъзпалителна активност, сърдечносъдова защита, значително въздействие върху противотуморната активност, модулацията на имунната система, кръвното налягане, липидната регулация, гликемичния контрол, потенциалните ефекти против стареене и др.
Въпреки това китайските учени отбелязват, че точните регулаторни пътища, които осигуряват всички тези позитивни ефекти, все още не са напълно изяснени. Затова те препоръчват провеждането на добре проектирани, дългосрочни рандомизирани контролирани проучвания, за да се установят ефективни дози за превенция на заболяванията и да се оцени потенциалът на таурина като първична или допълнителна терапия.
Едно от най-вълнуващите открития е способността на таурина да
активира „спящи“ стволови клетки в мозъка.
Редица проучвания показват, че аминокиселината стимулира растежа на нови неврони в хипокампуса – зоната, отговорна за паметта и ученето. Нещо повече – подобрява връзките между клетките, което е от съществено значение, за да се даде шанс на когнитивната функция и тя да е на ниво с напредването на възрастта. Но освен това аминокиселината действа като антиоксидантен щит, предпазвайки мозъчните клетки от увреждания. От една страна, потиска прекомерната стимулация на невроните, която може да доведе до клетъчна смърт. От друга, подобрява функцията на митохондриите, които са енергийните централи на клетките в мозъка, и потиска тревожността и депресивните състояния. Накрая, тауринът има свойството да детоксикира мозъка, нещо, което е изключително важно с напредването на възрастта.
В рецензирана статия в LifeExtension са изброени редица проучвания показващи, че с помощта на таурина мозъчните клетки могат да се регенерират. Изследователите установили, че той увеличава растежа на мозъчните клетки чрез активиране на „спящи“ стволови клетки. Именно затова аминокиселината демонстрира добри свойства и по отношение подобряване на зрението. Редица проучвания я определят като щит срещу оксидативния стрес, причинен от продължително излагане на интензивна светлина. Констатира се, че намалява зрителната умора, причинена от работа с дигитални устройства, подобрява състояния от типа „сухо око“, предпазва лещата от разграждане и потъмняване, потиска образуването на нови кръвоносни съдове в очите при пациенти с диабет.
В проучването „Таурин: Източник и приложение за облекчаване на зрителната умора“, публикувано в PubMed, данните са още по-обещаващи: „Тауринът се счита за основно хранително вещество за функцията и оцеляването на фоторецепторите на ретината… а изчерпването му увеличава чувствителността на ретината към увреждане от излагане на светлина. Освен това многобройни клинични проучвания върху животни показват, че изчерпването на таурина може да предизвика нарушена функция на ретината и дори патологично очно заболяване.“
Тази аминокиселина обаче има още една полза за хората със заболявания на костите. В проучването „Ролята на таурина в костния метаболизъм“, публикувано в Cell.com, се посочва, че той може да регулира образуването на костна тъкан, да създаде костен имунитет чрез противовъзпалителните и антиоксидантните си свойства при метаболитни заболявания.
„Потенциалните механизми, чрез които тауринът регулира костния метаболизъм, обаче остават неясни“, подчертават учените. Именно затова той от години е във фокуса на вниманието как ще повлияе при заболявания като остеопороза, свързана с дисбаланс в костния метаболизъм.
„Тауринът е идентифициран като потенциално ценно лечение за остеопороза чрез регулиране на баланса на калций и витамин D, насърчаване на костната плътност и серумните нива на калций и фосфат – се отбелязва в проучването в Cell.com. – Набор от доказателства от научни изследвания показват, че тауринът има потенциал да увеличи костната маса, да подобри костната плътност и да стимулира остеобластите, като по този начин осигури значителни ползи при превенцията и лечението на остеопорозата. Значителен брой изследвания са демонстрирали ефикасността на таурина за увеличаване на костната маса и повишаване на костната плътност. Тези ефекти предлагат значителни ползи при превенцията и лечението на остеопороза. Резултатите от това проучване показват, че тауринът има потенциал да бъде безопасно и икономически ефективно лечение за остеопороза, с възможност за подобряване на заздравяването на костите и намаляване на риска от фрактури.“
Прогресирането на остеопорозата може да бъде осуетено с прием на таурин, проблемът е, че учените виждат ефекта, но все още не са наясно с клетъчните пътища.
СНИМКА: ГЕТИ
Заключението на учените е, че „тауринът е идентифициран като потенциална добавка за лечение на остеопороза, тъй като положителни резултати са наблюдавани в няколко проучвания. Доказано е, че приемът на аминокиселината подобрява костната плътност, костната микроархитектура и биохимичните параметри, намалявайки вероятността от фрактури, което подобрява качеството на живот при пациенти, диагностицирани с остеопороза“.
Въпросът е как да си набавим необходимите дози от таурина? До момента са проведени много изследвания кои храни са с най-богато съдържание и засега първото място е отредено за морските дарове като миди и октоподи, както и във водораслите нори. В по-малки количества може да се открие в риба тон, сьомга и тилапия. Богати на аминокиселината са пуешките и пилешките бутчета и далеч зад тях са червените меса.
