Авторът на монография по проблема доц. Момчил Баев: На предложение за съдействие с конкретни практики към 200 болници отговориха само 2 – и то с откази
Как се отразява на специалистите в медицината емоционалното изтощение, професионалното прегаряне и срещата с травмата в ежедневната им работа? Тази чувствителна и в същото време пренебрегвана тема в здравната система представи пред лекари доц. Момчил Баев, дм, преподавател в Нов български университет и основател на фондация “Астра Форум”. И от неговата монография, и от дискусията в залата ясно се открои скрит проблем. В свят на бързо развиващи се технологии и научни пробиви именно хората в бели престилки остават сърцето на системата. Но често са претоварени, недооценени и оставени сами в битката със стреса и професионалното изчерпване, с щетите върху собственото си здраве, сочат данни от анкета сред 430 медицински специалисти у нас. (Вижте в графиките част от красноречивите данни от отговорите им на базови за психиката въпроси.)
Повече от половината изпитват отчаяние, тревожност, депресия, над 40 процента имат проблеми със съня. Всеки втори осъзнава, че в някаква степен се нуждае от лечение, въпреки че в медицината съществува негласно правило: лекарите трябва да бъдат непоклатими. Смята се, че щом някой е успял да завърши най-трудното образование, той по презумпция е психично здрав и няма нужда от помощ. Но зад белите престилки често се крият хора, които носят тежести, невидими за външния свят – от емоционално изтощение до травми от срещи със смъртта. Д-р Ивелина Георгиева сподели разтърсващ инцидент в началото на кариерата си, при който в спешното отделение е трябвало да поеме жертви от катастрофа и неподготвена за това изпитание от медицинското си образование да установи, че това са нейни приятели.
В дискусия по време на представянето на монографията медици и студенти коментираха, че когато влязат в болниците, младите лекари се сблъскват с реалност, за която никой не ги е подготвил. Липса на психологическа подготовка и умения за комуникация с пациенти често нанася професионални травми, в които са оставени сами на себе си.
Лош знак е, че по мнението на млади лекари ерозията на медицинския идеализъм не е плод на дългогодишен стаж, а е вградена в самия фундамент на образованието, което получават. Напрежението, стресът, токсична работна среда, постоянното сдържане на истинските емоции, за да се отговори на изискванията на професията, стават фактори за прегарянето. Това обаче остава скрит проблем, казаха участници в дискусията. Много здравни мениджъри отказват да участват в разговора за психичното здраве на екипите си, разказа доц. Баев, който предлага успешни практики за подпомагане на психичното здраве на медицинските специалисти. “Изпратихме информация с предложения за съдействие към около 200 лечебни заведения, познайте колко отговориха”- така ученият провокира залата. Отговорите на аудиторията не попаднаха изобщо в мишената.
Отзовали се едва 2 болници. От едната отговорили възпитано, но с уточнение, че персоналът им няма нужда от подобна подкрепа. Другата рязко се отдръпнала, твърдейки, че вече разполагат със специалисти по психично здраве, които се грижат за екипите. Доц. Баев обаче отбелязва, че в лечебните заведения специалисти често липсват или не изпълняват такава функция.
Въпреки негативната картина в монографията са посочени конкретни модели за подобрение на психичното здраве на лекарите и сестрите. Въпросът е болничните ръководства да са отворени за прилагането на психологически инструменти за справяне от добрия опит, коментираха лекарите в залата.
