Шест асоциации на инвестиционни посредници, предприемачи и пенсионноосигурителните дружества застанаха зад промените в Кодекса за социално осигуряване, с които ще се въведат различни по риск инвестиции на спестяванията за втора и трета пенсия. Те изпратиха днес отворено писмо до парламентарните сили, в което защитават проекта.
Промените изненадващо останаха без мнозинство при второто четене в пленарна зала вчера. Наред с „Възраждане“, БСП също втвърди позицията си, а вчера съпротива дойде и от ПП-ДБ, които имат съмнения към новата възможност спестяванията да се инвестират в български инфраструктурни проекти, и то през Българската банка за развитие.
Гласуването вчера бе отложено, докато се изяснят позициите на парламентарните групи. ПП-ДБ настоя то да се проведе, като отпаднат двата текста за инфраструктурата и ББР, но в крайна сметка почти всички гласуваха за отлагане.
С предлаганите промени ще се въведе дългоочакваната от гражданите възможност пенсионноосигурителните дружества да им осигуряват по-висока доходност, което ще доведе и до по-висок заместващ доход от капиталовите фондове. Процесът ще е изцяло под контрола на осигурените лица, които ще имат възможност да избират как да бъдат управлявани спестяванията им, пишат от шестте организации, цитирани от
„Сега“.
С промените също така ще се даде възможност за разширяване на българския капиталов пазар чрез диверсифициране на инвестициите на пенсионните дружества и те да могат да участват с до 10% от активите си във важни публични държавни или общински проекти от образователната, социалната, жилищната, културната, ВиК, цифровата, железопътната, пътната, пристанищната инфраструктура, посочват те. Към момента пенсионните дружества управляват активи от близо 16 млрд. евро. Около 70% от тях се инвестират в чужди икономики, тъй като българският капиталов пазар не им предлага достатъчно възможности.
По отношение на ББР, от организациите припомнят, че от 2009 г. в Кодекса за социално осигуряване има законова възможност за инвестиции през банки с над 50% държавно участие. Тя обаче в момента не работи, тъй като такива инвестиции няма.
С новите текстове се предлага диверсифицирането на инвестициите в инфраструктура с ограничение до 10% от активите да се реализира напълно прозрачно през Българската фондова борса и регулиран пазар, към който се прилагат европейските контролни механизми. Така тези инвестиции няма да се отразят на държавния дълг, респективно на дефицита и няма да повлияят на баланса на държавния бюджет. Не на последно място, промените ще са в подкрепа на държавния бюджет, тъй като ще му помогнат да освободи ресурс за важни социални политики, посочват от организациите.
