Причините за смъртта на Александър Велики преследват дори съвременните учени. С напредъка на медицината се излагат нови теории за мистериозната болест на пълководеца. Някои предполагат, че славният владетел е погребан жив.
Младият цар Александър Велики е един от най-успешните и амбициозни владетели в историята. Неговите завоевания обхващат огромни територии от Гърция до Индия, създавайки най-голямата сухопътна империя по негово време.
Този импулсивен мъж прекарва от 15-тата до 32-рата си година в походи. И вероятно си създава много врагове. Следователно, причина за смъртта му като обикновено заболяване изглежда странна…
През 323 г. пр.н.е. Александър Велики е във Вавилон, където се разболява. Великият цар, завоевателят на половината свят, спира да диша. Очите му са затворени, гърдите му са неподвижни.
Най-добрите лекари на времето се суетят около царското легло, но те само безпомощно свиват рамене. Генералите и верните другари, които скоро разкъсват империята на парчета, спорят за наследството.
Симптомите
Смъртта на 32 години изглежда невъзможна, несправедлива, но се случва. И никой от присъстващите не може да си представи, че точно сега, пред погледа им, се разиграва не просто трагедия, а може би най-чудовищната лекарска грешка в човешката история.
Някои източници твърдят, че владетелят развива треска, губи речта си и е частично парализиран. Царят е в толкова тежко състояние, че когато войниците идват да се сбогуват с него, той може да отговори само с трепване на очите.
Великият командир Александър Велики умира млад – губи живота си едва на 32 години.
Но не само възрастта му преследва учените относно причините, поради които той напуска този свят. Сред основните симптоми, наблюдавани у пълководеца в последните му дни, историците посочват треската. Според Питър Грийн, автор на книгата „Александър Велики“, високата температура на пълководеца се задържа няколко дни.
Командирът осъзнава сериозността на състоянието си едва когато се разболява.
Той е полупарализиран и безмълвен. Александър Велики е лишен от възможността да се сбогува подобаващо с войниците си. Те минават покрай леглото му и той може само да ги поздравява с поглед. През първата половина на юни 323 г. пр.н.е. Александър Велики затваря очи завинаги. Тялото му е положено в саркофаг, където лежи 6 дни.
Син на Зевс
Това, което се случва после, изпълва всички със страхопочитание. Според обичая тялото на царя трябва да бъде подготвено за погребение.
Но в хаоса от борби за власт, спорове и интриги, тленните останки на владетеля са забравени в задушна, прегрята стая цели шест дни. Всеки жител на Вавилон знае какво прави местната жега с мъртвата плът за броени часове. Процесът на разлагане започва мигновено в такъв климат.
Когато обаче жреците и балсаматорите най-накрая се приближават до царския саркофаг, те се отдръпват от удивление. Тялото на Александър не показва признаци на разпад, а той сякаш диша.
Ето как известният древногръцки историк Плутарх описва инцидента, след като щателно проучва разказите на очевидци. „Кожата не била потъмняла, нямало характерна трупна миризма, а чертите на лицето му не били изкривени от смъртната маска на разлагането.“
За хората от онази епоха има само едно обяснение: Александър наистина е син на Зевс и следователно въплътен бог, отвъд обсега на смъртта. Шестте дни нетленност стават основен аргумент в полза на божествения му произход. Жреците падат ничком и вярата на войниците в светостта на техния командир се засилва още повече.
Не е ясно как точно тялото се запазва от разлагане за относително дългия период. През 1889 г. ученият А. Уолис Бъдж предполага, че е съхранявано в бъчва с мед. В същото време Плутарх споменава използването на балсаматори.
Египетски специалисти свидетелстват, че Александър изглежда като жив и подозират, че умира от усложнения от коремен тиф. Тогава настъпва парализа и човек само изглежда мъртъв. Но никое парализирано тяло не показва признаци на живот толкова дълго време.
Различни теории
Както преди, така и след погребението на Александър Велики, теориите за внезапната му смърт само се умножават. Най-популярните версии предполагат, че Александър умира от малария, пневмония, левкемия или друго заболяване. Някои изследователи смятат, че командирът е отровен със зимзелено растение, което се използва като слабително.
Новозеландски учени от Университета в Отаго провеждат собствено разследване и стигат до заключението, че Александър Велики страда от синдром на Гийен-Баре.
Това е рядко автоимунно заболяване, характеризиращо се с парализа и забавен сърдечен ритъм и дишане. Ето защо тези, които подготвят тялото на командира за погребение, смятат, че той все още диша. Това се подкрепя и от факта, че трупът не се разлага близо седмица.
Най-вероятно Александър Велики е бил все още жив, когато най-накрая е бил погребан.
