Две читателски писма получихме по тази тема, което е повод да я обсъдим по-подробно с доц. д-р Георги Пехливанов.
Ето с какви оплаквания се обърнаха към нас двама мъже с тази диагноза:
Здравейте. Моля за компетентно и професионално мнение и позиция за заболяването баланит. Вече повече от 9 месеца ходя по лекари, изпълнявам техните предписания, но нямам почти никакво подобрение. Лекува ли се въобще това заболяване?
Какво трябва да научим за него? Какво да предприема, при условие че досегашното лечение не ми помогна?
И.Б. – Перник
Обръщам се с молба към редакцията на в. “Доктор” да публикувате статия от професионалист, специалист кожен лекар за заболяването баланит. Дори не ми е удобно да призная, че вече 2 години се измъчвам от този проблем.
Посещавал съм десетки специалисти, които ме лекуваха с какво ли не, но така и не съм излекуван. Има периоди на успокоение, но по-често са налице обостряния. Не знам как да продължа, моля за помощ и съдействие.
Ганчо П. – Стара Загора
Доц. д-р Георги Пехливанов е специалист по кожни и венерически болести, с 40-годишен опит. Извършва прегледи, консултации и диагностика на пациенти с кожни заболявания от различно естество; амбулаторно и болнично лечение на всички кожни заболявания; обща дерматология; венерология. Извършва лазерно хирургично лечение на кондиломи, брадавици, тумори и лазерен пилинг.
Доц. Пехливанов е специализирал в Австрия, Унгария и Франция. Към момента е преподавател в Катедрата по дерматология и венерология към МУ-София и част от екипа специалисти на ДКЦ “Вита-София”.
До 2019 г. е бил началник на отделение в Кожната клиника към УМБАЛ “Александровска” и завеждащ Сектор “Полово предавани болести” и диагностично-консултативен блок при университетската Кожна клиника на УМБАЛ “Александровска”.
Има над 100 публикации в български и чуждестранни списания и повече от 150 участия в български и международни научни форуми. Автор е на 2 монографии и съавтор на 5 ръководства и учебници по дерматология и неврология.
Член е на Управителния съвет на Българското дерматологично дружество, на Съюза на учените в България, на ЕADV. От 2007 г. и досега организира научно-практическата конференция по дерматология “Варненски дерматологични дни”.
– Доц. Пехливанов, в началото моля да дадете ясно определение на заболяването баланит. В какво се изразява то?
– Баланитът е всяко едно възпаление на главичката на половия член. Това е най-разпространеното понятие, независимо по каква причина е предизвикано. Има и по-широк термин – баланопостит, което означава възпаление едновременно и на препуциума, т.е., на кожичката на половия член. Но по-разпространено е понятието баланит.
Но самото наименование баланит не е диагноза, защото не е показана истинската причина за самото състояние и неговите прояви. Баланитът е сериозен проблем при много мъже.
– Т.е., за да се постави същинска диагноза, е важно да се посочи причината за възникването на състоянието, тя е в основата, така ли?
– Да, причината е в основата на това да се постави точната диагноза. Причината, която трябва да се търси, като за целта има класификация, за да може да се ориентират специалистите. Или по-скоро – да се съобразяват с класификацията на различните видове баланит.
Основно видовете баланит се делят на инфекциозни и неинфекциозни. Към инфекциозните на първо място са бактериалните баланити. Те от своя страна се делят на аеробни и анаеробни, т.е. предизвикани от аеробни бактерии (като стафилококи, стрептококи) и анаеробни бактерии (пептококус, превотела и т.н.).
За да бъде успешно едно лечение, е много важно да се постави правилната диагноза. За съжаление, много често, дори бих казал в големия процент от случаите, особено при неподготвени колеги, се започва с емпирично лечение, т.е., без потвърждаване на диагнозата, без осигуряване на изследване. А най-меродавното изследване в случая е микробиологичното.
При него се взема секрет от самата лигавица и полулигавица на половия член. И тук, пак за съжаление, ще посоча една много честа грешка, която допускат колегите: вземат секрет на пациента, когато той се е измил и е дошъл на преглед и консултация. Това обаче абсолютно компрометира резултата от изследването.
Запомнете: необходимо условие за точен резултат е преди изследването пациентът да не се мие в продължение поне на два дни. И още едно изискване в това отношение: няколко дни преди изследването той да е спрял да се маже с каквито и да е кремове, които са му били предписани. Тези забележки са важни, защото само така се осигурява достоверност на самото микробиологично изследване.
Доц. д-р Георги Пехливанов
– Каква е клиничната картина на проявен кандидозен баланит?
– Има следните клинични прояви: общо дифузно възпаление, също така зачервяване и на гланца, и на препуциума на половия член. И когато попитаме пациента дали страда от диабет, той отговаря – не знам. Но, както вече споменах, така в много случаи сме откривали недиагностициран диабет. Като най-простото обяснение е, че кандида албиканс е гъбичка, която се храни със захар и когато се повиши кръвната захар на този човек, съответно това е индикатор на захарния диабет.
– Коя друга форма на баланит също е честа?
– Още една друга форма на заболяването, която възниква при т.нар. протозойна инфекция – трихомонис вагиналис, също е честа. Тя може да предизвика, макар и рядко, повърхностен ерозивен баланит, който понякога да доведе и до фимоза. Това е невъзможност за придърпване на кожичката на половия член. Гланцът се покрива с трихомони и е невъзможно придърпване назад.
Съответно, невъзможен е и нормален полов акт. Между другото, кандидозният баланит също може да доведе до фимоза. Следващата инфекция, която може да доведе до баланит, е т.нар. спирохетна инфекция. Това е баланит на фона на сифилис, т.нар. твърд шанкър (Ulcus durum), който може да се локализира както по гланц-пенис, така и по препуциума. В някои случаи има два или повече улкуси (разязвявания, разранявания) на едно място, които са плътни при палпация.
– Има ли и други видове баланит към групата на инфекциозните?
– Да, вирусните баланити също се отнасят към инфекциозните. Такъв е вирусният баланит и баланопостит, който възниква при херпес-вирусна инфекция. При херпес симплекс тип 2 засяга гениталната област. И другият баланит от вирусен тип е причиненият от човешкия папиломен вирус – заема голяма част от вирусните баланити.
Това са острите кондиломи, т.нар. аногенитални (венерични) брадавици. Те могат да се локализират по отворчето на уретрата, по гланца, по препициума, по корпуса на пениса, по скротума, по ингвиналните гънки също. Става дума за най-разнообразни тежки случаи.
При тях лечението е много разнообразно, само ги споменавам, тъй като не са обект на нашия разговор. Ще отбележа и това, че не бива да се самолекуват. Всички са с различна клинична картина. В случая херпесът на половия член е с типичното групиране на малки мехурчета върху един участък от около 1-2 см, с неприятното усещане между сърбеж и парене, понякога и болка.
– Болката характерна ли е и за другите видове баланит, които изброихте дотук?
– Може да има болка при някои усложнения. Това става най-често при кандидозните баланити, когато има нацепване (рагади) по кожичката (по препуциума). Както и при състояние на фимоза. Има още един вид баланит, който също не трябва да се подценява, това е скабиозният баланит, предизвиква се от краста.
Половият член е една от любимите локализации на крастата, с типичните спациозни ходове, които могат да се видят по гланца, по препуциума, по корпуса на пениса. Да припомня, крастата се причинява от едно кърлежче, което прави ходове в епидермиса. Предава се и по полов път, но не само. Може да се предаде от заразено бельо в някои хотели и хосписи, също и при безразборни полови отношения.
– Доц. Пехливанов, стигнахме ли до неинфекциозните баланити?
– Т.нар. баланит-симплекс възниква обикновено при травмиране, основно претриване. Което може да се случи при по-бурен полов акт или при замърсяване по време на секс. Към групата на неинфекциозните се отнася и алергичният баланит. Той е в резултат на контактна алергия със сапуни, дезодоранти и пр. козметични средства. Има мъже, които след непредпазен, случаен, неконтролиран полов акт се изплашват и си позволяват да се мажат със спирт, с ракия
В такива случаи говорим за т.нар. иритативни или алергични баланити. Те могат да се получат и при много често миене със сапун. Възникват и заради използването на някои субстанции – спирт, както споменах, или калиев перманганат.
Не се препоръчват промивки със субстанции като спирт или калиев перманганат, това е голям риск за пациента и може да влоши състоянието. Човекът в желанието си да се подобри по-бързо, да се излекува, фактически се изгаря. И вместо да се оправят нещата, баланитът става още по-изразен и силен. Това не трябва да се препоръчва.
– Какво се предприема, за да се избегнат, ако не самото заболяване, то поне усложненията, които понякога настъпват?
– На първо място, това е индивидуалната самозащита. Т.е., редовната, ежедневната хигиена при мъжете. След всяко уриниране е желателно измиване, изплакване с вода. Това е ежедневно измиване, дори по 2-3 пъти на ден, но само с вода и никакви интимни гелове. Тях можете да си ги позволите не повече от 2-3 пъти седмично, за да се запази нормалното рН. Това е от гледна точка на профилактиката и касае всички мъже.
И пак ще се повторя, понеже това е акцентът в нашия разговор, най-важно е пациентът като посети специалист кожен лекар с подобни оплаквания и подозрение за баланит, той първо трябва да открие причината, за да постави диагнозата. И съответно да предпише правилното лечение.
– Има ли кожни заболявания, при които възниква и баланит? И може ли той да се приеме като усложнение на съответното кожно заболяване?
– Да, много дерматози се проявяват с баланит – такива са псориазисът, т.нар. еритема ексудативум мултиформе. Такива са т.нар. лихен планус, лихен склерозус, пемфигус, себореен дерматит – виждате колко много дерматози се проявяват с баланит. Те не са инфекциозни дерматози.
– Кога, при кои състояния и заболявания в тази сфера може да се стигне до много тежки последици? Питам ви, тъй като хората, които се интересуват, се плашат от продължителното лечение без резултат.
– Нека го кажа така. Най-трагичните последствия за пациента са при нелекувания човешки папиломен вирус, проявен с острите кондиломи. Ако тези остри кондиломи, тези аногенитални (венерични брадавици) не са лекувани 2-3 години, те водят до карцином на пениса със съответното последствие частична или пълна ампутация на този орган.
Което може да се случи първо от късно поставена диагноза, както и от немарливост от страна на пациента. Но нека не плашим хората, баланитът понякога е упорито заболяване, но при правилно поставена диагноза се лекува.
Яна БОЯДЖИЕВА
