На 7 март 2026 г. в село Буново се събраха жители, гости и роднини на загиналите, за да почетат 41-ата годишнина от атентата на гара Буново – най-тежкия железопътен терористичен акт в българската история.
Възпоменанието беше организирано от Община Мирково и НД „Бащино огнище“ и се проведе пред паметника на жертвите.
Екипът на „Таралеж“ разговаря с кмета на Буново Иван Маргитов и със стрелочника на гарата Анка Рукова, които споделиха спомените си от трагичната нощ.
„Вагонът беше отворен като консервена кутия“
„Бях вкъщи, бях много малък – пети клас. Тогава имаше режим на тока. Майка ми миеше нещо на мивката и в този момент нещо гръмна. Тя каза: „Ток няма, сега взеха да гърмят и да ни плашат“,“ разказва кметът на Буново Иван Маргитов.
Той си спомня как скоро след взрива селото се изпълнило с автомобили.
„Започнаха да вървят из селото коли – линейки, полицейски коли, но без сирени и без светлини. Ние, децата, се криехме и обикаляхме през хълмовете, за да видим какво се е случило. Като го видяхме – вагонът беше зелен и отворен като консервена кутия. Нещо страшно беше, но полицията ни гонеше.“
„Вагонът беше цъфнал като роза“
Анка Рукова, която в нощта на атентата е била стрелочник на гара Буново, също пази тежки спомени.
„Вагонът беше цъфнал като роза. Тук пуши три дни на гарата“, разказва тя.
Споменът ѝ остава белязан и от страшна гледка след взрива.
„Сутринта, като дойде инспекторът от Златица Делчо Томов, гръмнатият вагон беше спрял точно зад клозета. Там намери – не знам, главичка ли – каза, че е мозъкът на детето, където го е изхвърлила взривната вълна. Детето беше на части, залепено за стълба, а мартеничката му се виждаше. Беше ни страх да минем. Началникът една седмица ни водеше до стрелките.“
Историята зад трагедията
На 9 март 1985 г. влак №326, пътуващ по линията Бургас – София, става мишена на атентат с часовникова бомба, поставена във вагона за майки с деца.
Планът на извършителите е експлозията да стане в тунела край гара Буново, за да има максимален брой жертви. Закъснение на влака с две минути обаче променя развоя на събитията и взривът избухва на самата гара в 21:31 ч.
Атентатът е извършен от протурски терористи като реакция срещу Възродителния процес – кампанията за насилствено преименуване на българските турци през 80-те години.
След експлозията на мястото пристигат министрите на вътрешните работи и транспорта. Повреденият вагон е откачен, жертвите и ранените са транспортирани в болници в околните градове, а след проверка влакът продължава към София.
Жертвите
При атентата загиват седем души, сред които 12-годишният Георги Цветков и 13-годишният Стефан Атанасов.
Девет души са тежко ранени, включително две деца.
Извършителите са осъдени на смърт през 1988 г., а присъдата е потвърдена и изпълнена.
Памет
През 1990 г. на гара Буново е поставена паметна плоча.
През 2007 г. близо до гарата е издигнат монументален паметник с височина 7 метра, посветен на жертвите на атентата.
Всяка година жителите на Буново и близките на загиналите се събират, за да отдадат почит и да поддържат жив спомена за трагедията.
41 години по-късно споменът за атентата остава жив и болезнен. Свидетелствата на очевидците и паметта за жертвите напомнят колко крехък е човешкият живот и колко важна е съпричастността в трудни моменти.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
