Тридесет секунди мълчание, а след това гласът на Миодраг Здравкович, водещият на Телевизия Белград, произнася изречение, което Югославия изслува с недоверие.
– Другарят Тито почина.
С тези думи Централният комитет на Съюза на комунистите на Югославия и Президентството на СФРЮ обявяват немислимото дотогава – че е починал Йосип Броз Тито, президентът на държавата, лидерът на Движението на необвързаните, човек, който десетилетия наред е бил символ на единството и силата на страната. Той умира в Любляна, само няколко дни преди 88-ия си рожден ден.
Последните дни в болницата в Любляна
Месеци преди смъртта си животът на Тито виси на косъм. Медицинският екип в Любляна води битка, която се проточва в агония. В края на януари кракът му бил ампутиран и до средата на февруари той вече не можел да говори. Прекарва остатъка от живота си в изкуствена кома, от която никога не се буди.
Един от дежурните край леглото му всеки ден е д-р Миломир Станкович, млад лекар по това време, на когото е поверена задачата да записва всичко – диагнози, терапии, медицински прогнози и дори всяка реакция на Тито, пише Она.
Той умира през 2019 г., но в книгата „Тито между живота и смъртта“, публикувана през 2016 г., за първи път говори публично за случилото се в последните дни от живота на маршала.
„Какво трябва да означава всичко това?“
Станкович описа момент, който остана завинаги запечатан в паметта му, в предаването на Мира Аданджа Полак.
„Когато видя, че всичко се е провалило, последните му думи бяха: „Какво трябва да означава всичко това!“ Сега, дали това се отнасяло за решенията, които е вземал, за лекарите, които му обещавали, че терапията ще проработи – не знам. Малко след това той вече не можеше да говори“, каза д-р Станкович.
На 4 май 1980 г. в 15:05 ч. на монитора се появи права линия. Към 18:50 ч. цяла Югославия вече знае.
Краят на една епоха
Ден по-късно, на 5 май, ковчегът с тялото на Тито пристигна от Любляна в Белград със Синия влак. Граждани минават покрай него с часове пред Парламента на Югославия, докато камерите заснемат сълзи, стиснати юмруци и тишина.
Той е погребан на 8 май в Къщата на цветята в Дедине, на която присъстват над 200 държавници и лидери от цял свят – от Маргарет Тачър и Индира Ганди до Леонид Брежнев и Ясер Арафат. Това е едно от най-големите държавни погребения в историята на 20-ти век.
Човекът, който десетилетия наред символизира силата и единството на Югославия, си тръгна с изречение, което и до днес резонира като загадка на една епоха: „Какво трябва да означава всичко това?“
Превод и редакция:
