Французите започват отхвърлят собствената си идентичност. Националната им кухня е под атака.
Багетите, символът на републиката, стават все по-малко популярни. Дори кампанията на френския президент Еманюел Макрон за добавяне на хрупкавия хляб към списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО не помогна.
Днес ще ви разкажем какво предпочитат хората вместо това.
Френската багета е символ на страна, която в момента преживява трудни времена. Продажбите намаляват, пекарните затварят, а на тяхно място се появяват заведения за бързо хранене от цял свят.
Кроасанът и багетата някога бяха символи на типичния французин, но скоро няма да е така.
„Традиционните багети се приготвят по различен начин: тестото се оставя да почине поне 18 часа, меси се на ръка и се пече в стара фурна. В неделя правим хлябове с дължина два метра и половина и хората все още ги поръчват“, каза собственичката на пекарна Тиджани Бакуш.
В нейната пекарна багетите се приготвят по старомодния начин: дълга ферментация, месене на ръка и стари фурни. За мнозина това не е просто хляб, а част от неделен ритуал.
„Продажбите са намалели през последните години, особено на багетите. Хората харчат по-малко“, отбеляза продавачката Амал.
„След пандемията загубихме 20 до 30% от продажбите на багети. Хората ходят в супермаркета, където три багети струват колкото една. Междувременно цените на брашното, тока и горивата са се удвоили или утроили“, каза Бакуш.
Занаятчийските багети губят от цената си. Производствените разходи се покачват, а супермаркетите предлагат три индустриални багети за по-малко от една традиционна.
В някои квартали все още можете да усетите аромата на прясно изпечени продукти. Ето как традиционно трябва да започва сутринта на всеки уважаващ себе си парижанин: хрупкава багета с масло и силно кафе, за предпочитане в красиво кафене с гледка към града. Така беше доскоро.
Сега обаче спокойните сутрини сякаш са нещо от миналото за французите. Животът в европейските градове се е променил, навиците и вкусовете са станали по-стандартизирани и просто няма място за малки семейни пекарни.
„Не вярвам, че багетата ще изчезне. Децата ги ядат направо на улицата. Синът ми взима две традиционни багети за обяд. Истинската багета мирише точно както си спомняме от детството“, сподели редовен клиент в пекарната.
За по-старото поколение багетата остава част от ежедневието, но навикът да купуват хляб всеки ден е престанал да бъде норма.
„Работим тук повече от 10 години. Имаме кебапчета, дневни специалитети и домашно приготвени десерти. Хората искат бързо, засищащо и достъпно ястие. Ето защо всички идват при нас“, каза собственикът на магазин за кебапчета Тонтон.
„Френската кухня стана твърде скъпа. Да се намери храна за по-малко от 30 евро е почти невъзможно. Хората избират места, които са по-бързи и по-евтини“, отбеляза клиентът Бернар.
Традиционната френска кухня се насочва към премиум сегмента. По по-простите улици доминират заведенията, предлагащи азиатска, близкоизточна и карибска кухня.
„Тук почти няма френски ресторанти. Кварталът е предимно китайски, индийски и дори кебап магазини“, казват минувачи.
В много райони на Голям Париж хората вече не търсят френска кухня зад ъгъла, а в съседните градове. Макар че остават част от столицата, улицата променя своя вкус.
„Тези пекарни, символ на признатото от ЮНЕСКО нематериално културно наследство на страната, все още са отворени, но не с пълен капацитет. Сладкарските изделия, и по-специално багетите, вече не са основна част от френската трапеза. И може би много скоро прясно изпеченият хляб в Париж ще се превърне в деликатес“, каза турист.
„Бяхме в покрайнините на Париж. На практика си е Париж: оттук до Шанз-Елизе са само 20 минути път с кола по магистралата. Намерихме турчин, който продаваше дюнер, двама мароканци, които продаваха кускус, три индийски ресторанта, пет китайски ресторанта и суши бар, също управляван от китайци, разбира се. Накратко, бърза храна от цял свят. И само един френски ресторант, чийто собственик очевидно не беше в настроение да говори с нас. Мултикултурализъм? И каква сделка!“, заключи пътешетсвеникът.
