За едни престоят на летището е дълго и изморително чакане сред багаж, шум от клавиатури и нетърпеливи деца. За други обаче почивката започва още там – с чаша вино, нов парфюм или автентична италианска пица. В много случаи това преживяване обаче се оказва скъпо.
От гари до комплекси с басейни и ресторанти
В началото летищата приличат повече на гари. С течение на времето, в търсене на по-големи печалби, те започват да разширяват услугите си – добавят площадки за наблюдение, басейни, тенис кортове, будки за вестници и дори такси за тоалетни и паркинг, пише Business Insider.
Истинската трансформация настъпва с появата на ресторантите. Те започват да обслужват не само пътниците, чакащи полетите си, но и хора от близките градове, организират се празненства и различни събития. Така летищата вече не са само функционални пространства, а се превръщат и в архитектурно красиви обекти.
Златният век на летенето и след това
Шейсетте години често са наричани „златен век на летенето“, но това е лукс, достъпен за малцина. В САЩ промяната идва след 1978 г., когато Конгресът премахва регулациите в сектора. Оттогава авиокомпаниите започват сами да определят маршрутите, честотата на полетите и цените на билетите.
По-ниските тарифи обаче влияят на качеството на обслужването. Някога пътниците получавали безплатни цигари, а храната била гурме. Постепенно тя се превръща в пакетирани ядки, а пушенето на борда става немислимо.
Повече полети – повече престой
С увеличаването на полетите идват и дългите престои. Пътниците не са доволни от това, затова именно в Питсбърг се открива първият търговски център на територията на летище. Така времето за чакане се превръща в по-малко негативно преживяване.
От друга страна, това носи сериозни приходи за летището, което отдава търговските площи под наем, а в някои случаи получава и процент от печалбата. Според доклад на Tampa Bay Times от 1998 г. тази стратегия увеличава приходите на аерогарата със 75% само за шест години.
След атентатите от 11 септември времето за престой става още по-дълго. Проучвания показват, че това носи още по-големи печалби за летищата. Антропологът Пако Ъндърхил твърди, че 63% от пътниците правят покупки по време на чакането си.
Как се формира цената на стоките?
Още през 80-те години на XX век цените по летищата били завишени с между 50 и 100%, разказва професорът по история Джанет Беднарек. Летището в Питсбърг въвежда промяна – така нареченото „улично ценообразуване“, според което стойността на продуктите трябва да е същата като в града. Успехът му вдъхновява и други аерогари да последват примера.
Тази тенденция обаче приключва в началото на XXI век. Днес търговските обекти на летищата използват уличното ценообразуване като база, но добавят надценка от 10–15%, регулирана от съответните органи.
Въпреки това някои стоки се продават с много по-високи надценки. По данни на Business Insider пакет M&M’s се предлага с 69% оскъпяване, меню в Chick-fil-A – с 16%, а йогуртът Icelandic Provisions достига рекордните 84% надценка.
Причините за това са няколко. На първо място стои спорният метод за определяне на базовата цена. Освен това разходите на обектите в зоната на летището са по-високи – персоналът и продуктите преминават през стриктни проверки, което според Airport Experience News може да увеличи разходите с до 40%. Добавят се и фактори като по-дълго работно време, нужда от повече служители и по-високи заплати, които в някои американски градове надвишават тези в центъра.
Фактор „монопол“
Друг съществен фактор за високите цени е липсата на реална конкуренция. Макар магазините и ресторантите на летищата да изглеждат разнообразни, в Миннеаполис например те са собственост на шест големи корпорации, притежаващи над 13 000 магазина по света. Всички се управляват от HMS Host – собственост на Avolta, която притежава и Duty Free и Hudson News. В Ню Йорк пък доминира компанията OTG.
Така компаниите могат да поддържат едни и същи високи цени без опасност от конкуренция. В някои случаи това дори води до пълно премахване на принципа на уличното ценообразуване.
Днес американските летища печелят почти половината от приходите си от източници, различни от полетите – например такси за паркинг. През 2024 г. приходите от храни и напитки са се удвоили в сравнение с 2010 г. Макар някои аерогари да връщат уличното ценообразуване и да намаляват надценките, експертите са скептични, че това ще доведе до по-изгодни условия за пътниците в бъдеще.
