Идеята е да действа от октомври до април
София обмисля да разшири времевия обхват на действие на нискоемисионната зона, която забранява на най-цапащите автомобили да влизат в центъра. В момента тя действа от декември до края на февруари. Идеята е да работи по-дълго – от 1 октомври до 30 април, на практика
през целия отоплителен сезон
Все още се обмисля дали промяната да започне от 2027 г., или от 2028 г., научи “24 часа”.
Тази зима зоната ще действа от 1 декември до 28 февруари, но се разширява териториалният ѝ обхват – до т. нар. голям ринг. Той е ограден от булевардите “Сливница”, “Д. Николаев”, “Ситняково”, “М. Еминеску”, “П. Яворов”, “Никола Й. Вапцаров”, улиците “Ат. Дуков”, “Л. Величкова”, “Сребърна” и булевардите “Х. Ибсен”, “П. Ю. Тодоров”, “И. Е. Гешов” и “К. Величков”.
Забраната ще важи за моторни превозни средства,
категории M1 и N1, които са I екогрупа,
като от 1 декември 2027 г. рестрикция ще има и за II екогрупа.
За първа и втора екокатегория остава забраната за влизане в малкия ринг – между булевардите “Васил Левски”, “Патриарх Евтимий”, “Ген. Скобелев”, “Сливница” и ул. “Опълченска”. Там от 2027-а няма да се пускат и коли от трета екокатегория, като забраните не важат за жители, чиито коли са регистрирани в района.
Глобите за нарушители са между 50 и 500 лв. за физически лица
и между 500 и 5000 лв. за юридически.
В категория М1 влизат моторни превозни средства с максимум 9 места – коли, микробуси, кемпери и др. В N1 са тези за превоз на товари с маса до 3500 кг.
Все още водим разговори с общинските съветници, с които ще внесем доклад за промяната, откога да стартира – дали от 2027, или от 2028 г., каза зам.-кметът по екология Надежда Бобчева. “Нискоемисионната зона показа, че има ефект, особено върху замърсяването на въздуха с азотен диоксид, което се причинява от транспорта. Отоплението на твърдо гориво е водещо при фините прахови частици. Удължаването на срока на действие на нискоемисионната зона цели да намали именно този натиск върху здравето на гражданите в периода, когато замърсяването е най-сериозно”, обясни тя.
Основното замърсяване на въздуха в столицата идва от транспорта – 78,7%
от емисиите на азотен диоксид. Новата европейска директива за качеството на въздуха въвежда два пъти по-строги норми за нивата му и тези на ФПЧ от 2030 г. Средногодишната граница за азотен диоксид се сваля от 40 на 20 микрограма на куб. м, а през 2024 г. измерените стойности в София варират между 21 и 30. Това прави удължаването на нискоемисионната зона ключова мярка за адаптиране към новите стандарти, подчерта Бобчева. Доклад на еко сдружението “За Земята” сочи, че дори при сегашния ограничен режим – 3 месеца годишно,
е отчетен спад с 10% спрямо предходната зима
в концентрациите на азотния диоксид. Само през декември 2024 г. – първия месец с ефективен контрол и видеонаблюдение, намалението в малкия ринг е 22- 25%.
“Изводът е ясен – зоната вече има ефект, но за да бъде устойчив и значим, тя трябва да работи през целия отоплителен сезон”, категорична е зам.-кметът на София.
Иначе за втора поредна година общината отчита спазване на европейските и национални норми за качеството на атмосферния въздух по показател фини прахови частици. За 2024 г. броят на дните с превишение на средноденонощната норма (50 микрограма на куб. м) е под допустимия максимум от 35 дни за всички измервателни станции в града. Битовото отопление е източник на 56% от фините прахови частици, а транспортът – на около 10,8%.
Очакванията са освен по-чист въздух през зимата, когато най-често се регистрират превишения, зоната да доведе до по-малко задръствания и емисии от коли, а хората да избират алтернативен транспорт.
Миналия ноември, когато софтуерът само следеше за потенциални нарушители, са регистрирани по 20 000 дневно. Със старта на действие на зоната – през декември, са били по около 6000, а в края ѝ през февруари – около 2000.
Процедурата за връчване на глобите обаче е много тромава,
месеци след края на действие на зоната Бобчева още подписвала актове. Затова през лятото при обсъждането на промените в Закона за атмосферния въздух общината чрез група депутати е предложила санкциите да се изпращат електронно – както фишовете на КАТ. Екоминистерството обаче не било съгласно.