Феномен, който до преди няколко години звучеше немислимо, днес е водеща тенденция в TikTok и YouTube: масова романтизация на мутрите от 90-те. Лица на силови групировки, босове от подземния свят и емблематични фигури на прехода са превърнати в вайръл герои чрез AI-генерирани видеа, ретро фолк саундтраци и компилации от архивни кадри.
Проверка на „Телеграф“ показва, че съдържанието се гледа предимно от млади потребители, често родени след 2005 г. – поколение, което не помни онези години, но днес ги възприема като екзотика.
Подобни клипове представят Васил и Георги Илиеви, Иво Карамански, Крушата, Мечката и други знакови фигури от ВИС като „легенди“ и „хора с чест“, а не като символи на насилие от размирния преход. Образите на Маргините, Бай Миле и Димата Руснака – част от СИК – са далеч по-оскъдни, което не е случайно.
Причината е проста: до нас днес достига огромно визуално наследство именно от висаджиите. Снимки от САЩ ‘94, записи от сватби, интервюта, публични прояви – това е материал, който AI лесно пресъздава и превръща във „възродени“ герои.
Фейсбук страниците и профили като BGGodfather, както и старите интервюта на Иво Карамански, се ползват като стабилна основа за генериране на нови клипове. Цитатът „Ако ме убият, ще лишат народа от един измислен, но симпатичен образ на мафията“ се открива в десетки видеа, които младите масово споделят.
Политологът Огнян Минчев коментира явлението като част от по-широка културна тенденция: „Мутренската чалга вече е норма в живота ни“. Според него привлекателността на тези образи за младите е пряко свързана с романтиката на „живот без правила“ – свят, където човек може да успее чрез сила, а не чрез образование или труд.
Липса на герои, глад за модели
Там, където липсват силни и позитивни примери, празнотата се запълва с всичко, което алгоритмите поднесат. Това подчертава и журналистката Кристи Петрова, според която новата генерация, израснала между училищни скандали, агресия по дворовете и социална медийна култура, естествено започва да копира поведението и естетиката, които вижда в TikTok.
Поколение Z – деца, които са научили живота от екраните вместо от родителски разговори – откриват в мутрите символ на сила и независимост. И когато TikTok предлага единствено клипове по интереси, шансът младите да видят положителни примери става минимален. Не е случайно, че клипове за четене, знание или култура не стават вайръл. За разлика от клипове, които романтизират агресия, пари и „успех без правила“.
Алгоритъмът моделира възприятията, а младите приемат видяното като норма. И когато в социалните мрежи се появява „мутренски гламур“, той бързо става стандарт.
Какво следва
Проблемът не е само в TikTok – той е в поколения родители, които са оставили младите сами в свят, изграден от алгоритми. Резултатът е поколение, което търси идентичност в митологизирани образи, вместо в реални, положителни модели.
Тенденцията не е безобидна. Романтизацията на силови групировки води до изкривена историческа памет и замъглява тъмните страни на прехода. И докато реалните герои остават невидими, социалните мрежи продължават да коват нови „легенди“, този път дигитални.
В свят без насочване, мутрите от 90-те се оказаха модели за поведение. И това говори не толкова за тях, колкото за липсата на живи примери, които младите наистина да следват.

