Разликата между пенсиите на мъжете и жените остава едно от най-дълбоките социални неравенства в Европа и не подминава и България.
Данните на ОИСР (чиито член България предстои да стане) показват, че макар доходите между половете да се сближават, в пенсиите разривът е по-голям и по-траен. Националната статистика у нас пък разкрива как тези европейски тенденции се превръщат в ежедневна финансова реалност за стотици хиляди пенсионирани жени, пише Стандарт.
Проблем за развитите икономики
Разликата в доходите между мъжете и жените отдавна е тема на анализи и политики в Европейския съюз. По данни на Евростат през 2023 г. жените са получавали средно с 12% по-ниски заплати от мъжете, което означава 88 евро срещу 100 евро за същия труд. Това неравенство обаче не изчезва с времето, а се задълбочава, когато хората напуснат пазара на труда и преминат към пенсия.
Според обобщените данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в 27 европейски държави (без да се отчита България) пенсионният доход на жените е средно с 22% по-нисък от този на мъжете.
Това поставя пенсионната разлика над контраста в заплащането и я превръща в един от най-устойчивите социални проблеми на континента. В реални стойности това означава, че средно жените в Европа получават 78 евро пенсия там, където мъжете получават 100 евро.
Широтата на тази разлика варира значително между отделните държави. През 2024 г. тя се движи от около 6% в Естония до цели 37% във Великобритания. Средната стойност за страните, включени в анализа, е 22%, а средното ниво по методологията на ОИСР достига 23%. Тези числа показват, че въпросът не е маргинален, а засяга милиони пенсионери в цяла Европа.
ОИСР изрично подчертава, че проблемът не е само европейски, а общ за развитите икономики. Средно в страните от организацията жените получават около една четвърт по-ниски месечни пенсии от мъжете.
В същия доклад се посочва, че има държави с над 35% разлика и дори примери извън Европа с още по-голяма пропаст, което показва колко силно пенсиите зависят от начина, по който е построена трудовата кариера. Точно затова пенсионната неравнопоставеност се оказва по-трудна за „ремонт“ от разликата в заплатите, защото тя е резултат от десетилетни, а не от годишни натрупвания.
Класацията на държавите
В няколко икономически силни държави пенсионната разлика между половете надхвърля 30%. Освен във Великобритания, това са Нидерландия, Австрия, Люксембург, Белгия, Швейцария и Ирландия. Общото между тях е силната обвързаност на пенсионните доходи с индивидуалната трудова кариера и размера на получаваните през годините възнаграждения.
В другия край на класацията са държави, в които пенсионната разлика е под 10%. Сред тях са Естония, Исландия, Словакия, Чехия, Словения и Дания. В тези страни трудовите биографии на жените по-често наподобяват тези на мъжете, а системите включват по-силни механизми за преразпределение или компенсации за периоди, посветени на грижи.
Разликите между държавите не са случайни. Те отразяват начина, по който обществата разпределят грижите в семейството, достъпа до детски заведения и ролята на държавата в пенсионното осигуряване. Там където жените по-рядко прекъсват кариерата си и по-често работят на пълен работен ден, пенсионната пропаст е по-малка и по-лесно управляема.
Има и още един детайл, който често остава на заден план – как точно се мери пенсионната разлика. Евростат поддържа отделен индикатор за средния пенсионен разрив, дефиниран като процентна разлика между средния брутен пенсионен доход на жените и мъжете, което позволява сравнимост между държави и възрастови групи.
Това е важно, защото в част от страните голяма роля играят професионалните и работодателските пенсии, а в други доминира държавният стълб – и оттук идват различни резултати дори при сходни заплати. Казано накратко неравенството не е само „в колко пари“, а и в това как системата превръща кариерата в пенсия.
Ефектът от майчинските грижи
Една от ключовите концепции в анализа на ОИСР е т.нар. „майчинска пенсионна разлика“. Тя описва момента, в който неравенството започва да се натрупва – обикновено при създаване на семейство и поемане на грижи за деца. Намаленото работно време, прекъсванията в кариерата и преминаването към непълна заетост водят до по-ниски доходи и по-малки осигурителни вноски.
Тези ефекти не са временни. Те се натрупват през целия трудов живот и водят до по-ниски пенсии, дори десетилетия по-късно. Освен това жените разполагат с по-малко свободни средства, които да инвестират в допълнително пенсионно осигуряване, което допълнително задълбочава разликата.
В по-консервативни социални модели, какъвто е германският, високият дял на жени на непълен работен ден, дългите паузи за отглеждане на деца и семейното данъчно облагане засилват този ефект. За разлика от тях скандинавските и някои централно- и източноевропейски държави ограничават пенсионната разлика чрез по-добър достъп до грижи за деца и по-равномерно участие на жените на пазара на труда.
Най-видимата разлика между страните, които се справят по-добре, и тези с голям разрив, е инфраструктурата за грижи и правилата, които насърчават равнопоставено участие в семейството. Където детските градини са достъпни, а моделът на работа позволява устойчиво връщане на пълен работен ден, прекъсванията в кариерата са по-кратки и по-малко „скъпи“ за пенсията. Докладът на ОИСР посочва, че именно намаляването на разликите на пазара на труда движи свиването на пенсионната пропаст, но това се отразява бавно и със закъснение.
Бавен напредък и реформи
Въпреки дълбоките структурни причини, данните показват и постепенен напредък. Средната пенсионна разлика между половете в Европа е намаляла от 28% през 2007 г. до 22% през 2024 г. Най-голямо свиване, с над 15 процентни пункта, е отчетено в Словения, Германия и Гърция, а в още няколко държави спадът надхвърля 10 пункта.
Според доклада на ОИСР „силно намаляващите различия между мъжете и жените на пазара на труда движат това свиване, но е нужно време, за да се отразят напълно върху пенсионните неравенства“. Това подчертава забавения ефект между трудовия живот и доходите след пенсия.
В същото време в малък брой държави – Австрия, Естония и Белгия – разликата дори се увеличава. Това показва, че пенсионните реформи, които обвързват по-тясно пенсиите с индивидуалните вноски и повишават възрастта за пенсиониране, могат да имат различен ефект върху мъжете и жените.
Когато се говори за реформи, все по-често се появява и друга тема – устойчивостта на самите пенсионни системи в условията на застаряващо население. Точно този натиск кара много държави да вдигат възрастта за пенсиониране или да засилват ролята на работодателските схеми, но така зависимостта от трудовата биография става още по-голяма. А при по-чести прекъсвания и по-ниски доходи ефектът върху жените е предвидим – разликата се възпроизвежда, дори когато формално правилата са „еднакви за всички“.
Ниски доходи и в България
Над 60% от жените в България, които вече са се пенсионирали, получават основна пенсия до 700 лв. Това показват данни на Националния осигурителен институт от миналата година. При мъжете делът на пенсионерите с такъв доход е значително по-нисък – 36,9%, като статистиката обхваща всички видове пенсии.
Около половината от пенсионерките живеят с доход равен или по-нисък от минималната пенсия за стаж и възраст, която от 1 юли 2025 г. е 630,50 лв. Жените с минимални пенсии са над два пъти повече от мъжете, основно заради по-ниските осигурителни доходи през активния им трудов живот.
По данни на НОИ в България има около 2,06 млн. пенсионери, от които над 1 млн. получават до 700 лв. месечно. При жените този дял надхвърля 60%, докато при мъжете е под 37%. Това ясно показва, че европейската пенсионна разлика между половете има особено силно изражение у нас.
8800 души у нас получават тавана
Разликите между половете се увеличават с ръста на пенсиите. При доходи над 1000 лв. мъжете са значително повече от жените, а при пенсиите между 2500 и 3000 лв. броят им е над три пъти по-голям. В диапазона от 3000 до 3400 лв. мъжете са почти пет пъти повече – близо 9800 срещу малко над 2000 жени.
Същевременно данни на синдикатите сочат, че за нормален живот на един човек са необходими малко над 1500 лв. нето месечно. Над 1,7 млн. пенсионери в България получават под 1400 лв., което означава, че значителна част от възрастните хора живеят под този праг.
От 1 юли 2025 г. пенсиите бяха увеличени с 8,6%, но таванът остана 3400 лв. В резултат почти двойно нарасна броят на хората, чиито действителни пенсии са ограничени от този таван – близо 8800 души, от които преобладаващо мъже. Данните ясно показват, че както в Европа, така и в България, пенсионната разлика между половете остава дълбок и трудно преодолим проблем.
