Министерството на финансите предложи съществено намаляване на законната лихва върху просрочени задължения. Ключовата промяна е пряко свързана с планираното приемане на еврото в България от 1 януари 2026 г. и цели да облекчи финансовия натиск върху гражданите и бизнеса.
Предложението предвижда надбавката, която се добавя към основния лихвен процент, да бъде намалена от 10 на 8 процентни пункта.
След присъединяването към еврозоната, формулата за изчисление ще се промени изцяло. Българската народна банка (БНБ) ще преустанови обявяването на своя основен лихвен процент. Вместо него, за база ще служи референтният процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В момента годишната законна лихва се формира от основния лихвен процент на БНБ плюс фиксирани 10 процентни пункта, като процентът се определя два пъти годишно.
Според анализ на финансовото министерство, цитиран от pariteni.bg, тази формула нарежда България сред страните с най-високи санкции при просрочие в целия Европейски съюз. Икономическите условия, при които е въведена надбавката от 10 пункта през 1994 г., са се променили драстично, което прави настоящия ѝ размер необосновано висок.
От МФ уверяват, че намаляването на лихвата ще има минимално влияние върху държавния бюджет, тъй като приходите от лихви по невнесени навреме данъци и такси не са съществен дял от общите постъпления.
Очаква се обаче ползите за гражданите и фирмите да бъдат осезаеми. Целта е по-ниските санкции да намалят финансовия натиск върху длъжниците, като същевременно запазят дисциплиниращата функция на лихвата и насърчат по-бързото погасяване на задълженията.
