За една година близо 60 хиляди българи са напуснали Германия, а броят на живеещите там наши сънародници е намалял с близо 12 хиляди души. Това показват данни на федералната статистическа служба на Германия за периода ноември 2024 г.-октомври 2025 г., цитирани от „Сега“.
Въпреки че българите остават третата най-голяма група сред европейските граждани, напускащи страната, притокът на нови мигранти не успява да компенсира отлива.
Според статистиката 58 450 българи са напуснали Германия в рамките на 12 месеца, като в нито един от месеците нетната миграция не е била положителна. Това означава, че през целия период повече българи са си тръгвали, отколкото са се заселвали. За разлика от тях, при румънците и поляците има месеци с положителен баланс, което подчертава спецификата на българската тенденция.
Данните се вписват в по-широка европейска картина, в която миграционните потоци започват да се обръщат. Това се вижда и в българската демографска статистика. През 2024 г. над 52 хиляди души са променили обичайното си местоживеене от чужбина към България, като близо 35% от тях са български граждани. Всеки трети завърнал се в страната е с български паспорт – ясен сигнал за постепенно завръщане, макар и все още ограничено като мащаб.
Германската статистика отчита миграцията на база адресни регистрации и не включва краткосрочни премествания под три месеца, както и вътрешни смени на адреси в рамките на половин година. Това означава, че реалната мобилност може да е още по-голяма, но дори и при тези ограничения тенденцията е ясна и устойчива.
По абсолютен спад в броя на живеещите в Германия поляците заемат първо място с намаление от близо 15 хиляди души, следвани от българите с минус 11 930. Значителен отлив има и при хърватите, румънците, гърците и унгарците, което показва, че процесът не засяга само една националност, а цяла група източно- и южноевропейски общности.
Въпреки това българите остават сред най-мобилните европейци. Те са третата най-голяма група по входяща миграция в Германия след румънците и поляците, като румънците водят с огромна преднина. По данни на българската статистика над 700 хиляди български граждани живеят в други европейски държави, като Германия остава основният център на диаспората с над 370 хиляди души към началото на 2024 г. Следват Испания, Нидерландия, Италия и Чехия.
Макар числата да сочат, че Германия все още е основна дестинация за българите в Европа, последните данни ясно показват, че златната епоха на масовото заселване приключва. На нейно място идва по-сложна и двупосочна миграция, в която все повече българи започват да преосмислят живота си зад граница.
Българите се конкурират с местното население, с бежанци и с други граждани на ЕС
Германия отчете през януари най-високия брой безработни от 12 години насам – над три милиона души. Парадоксално, в същото време много сектори продължават да изпитват сериозен недостиг на работна ръка, предава Nova.
Според експерти причината не е липсата на хора, а несъответствието между уменията на търсещите работа и изискванията на съвременния пазар. Все повече професии изискват квалификация, дигитални умения и добро владеене на немски език – условия, които част от безработните не покриват.
Адвокатът и консултант към мрежата „Справедлива мобилност“ Надя Клуге обяснява, че сезонният ръст на безработицата през януари е обичаен. „През ноември и декември много хора ги уволняват, а януари е месец, в който работодателите почти не наемат“, посочва тя.
По думите ѝ тази година все повече хора търсят помощ, особено в нископлатения сектор, където работните места намаляват. „Конкуренцията е много силна – българите се конкурират с местното население, с бежанци и с други граждани на ЕС“, казва Клуге.
Сериозен проблем за българите в Германия остава липсата на достатъчни познания по немски език. В последните години, според експерта, граждани на ЕС често не са били включвани в езикови курсове, организирани от Агенцията по заетостта, дори когато са били безработни. В същото време изискванията за владеене на езика растат дори при нискоквалифициран труд. „За да работиш като чистач в болница, трябва да можеш да четеш планове за дезинфекция“, дава пример Клуге.
Тези условия променят и нагласите на българската общност в Германия. Все повече хора търсят информация за завръщане в България – какви документи са нужни, към кои институции да се обърнат и какви възможности имат след завръщането си. Тази тенденция се наблюдава не само през януари, но и през цялата изминала година.
