Мултиинфарктната енцефалопатия – хроничната мозъчна исхемия, е често срещано съдово заболяване, особено при хората на възраст над 50 години. Характеризира се с множество малки инфаркти и когнитивни нарушения и е водеща причина за инвалидност. Разпространението се увеличава поради застаряването на населението, скока в броя на болните от хипертония и други сърдечно-съдови заболявания. Проявява се като когнитивно увреждане – загуба на памет, внимание и скорост на мислене, нарушения в походката, вестибуларни и зрителни нарушения, емоционални промени, а в тежките случаи – и съдова деменция. С д-р Таня Даскалова говорим за това състояние, значителен рисков фактор за инсулт и деменция, което го прави сериозен медицински и социален проблем в световен мащаб.
|
Визитка
♦ Д-р Таня Даскалова завършва медицина в МУ в столицата през 2023 година. Специализира Неврология в Многопрофилната болница за активно лечение на неврологични болести „Св. Наум” в София, откъдето професионалният и път започва още от студентската скамейка. Към момента е редовен докторант към Катедрата по Неврология на Медицинския университет в София. Член е на Българския лекарски съюз. |
– Доктор Даскалова, тема на нашия разговор е мултиинфарктната енцефалопатия /МИЕ/. За начало обяснете с прости думи какво представлява това заболяване?
– Мултиинфарктната енцефалопатия е по-скоро рентгенологичен термин, характеризиращ определени промени в човешкия мозък. Представлява хронично прогресиращо мозъчно увреждане, причинено от нарушение в кръвоснабдяването. Както е известно мозъкът „се храни” посредством множество фини кръвоносни съдове. При МИЕ тези съдове се стесняват, запушват или временно спират да доставят кислород и се оформят множество малки огнища от загинали клетки, т.нар микроинфаркти. Важно е пациентите да знаят, че мултиинфарктната енцефалопатия се изявява клинично при множество съдови нарушения.
– Каква е основната причина за мултиинфарктната енцефалопатия?
– Много са рисковите фактори, водещи до мозъчносъдовата болест, проявяваща се на образно изследване като МИЕ. Делят се на две основни групи – ендогенни (вътрешни) и екзогенни (външни) фактори. Сред вътрешните основна роля имат артериалната хипертония с лош контрол, захарният диабет, ритъмно-проводните сърдечни нарушения, атеросклерозата, дислипидемията и някои състемни заболявания. Външни фактори за развитие на мозъчно-съдова болест са алкохолизмът, тютюнопушенето, употребата на някои медикаменти и наркотични вещества. Това показва, че всъщност МИЕ не е първично мозъчно заболяване, а съдово.
– Как се проявява това заболяване? На какво трябва да обръщаме внимание у себе си и у възрастните ни роднини?
– Някои пациенти преживяват множество съдови инциденти, без да разберат. Нашите пациентите идват при нас с разнородни оплаквания. Споделят за забавено мислене, трудности при планирането, лесна уморяемост, загуба на гъвкавостта на мисълта. При по-възрастните пациенти основните проявления засягат в една или друга степен паметта – човекът си спомня, но със закъснение, нарушава се краткосрочната памет, по-трудно успяват да извлекат необходимата им информация. Клинично може да има двигателни симптоми като скованост, забавени движения и чести падания, което би могло да влоши сериозно общото състояние особено при по-възрастните соматично болни хора.
Не са редки и психо-емоционалните промени – депресия, апатия, раздразнителност и емоционална лабилност. Важно е да се обръща внимание при наличие на рискови фактори или проява на някои от симптомите. Винаги съветвам моите пациенти и техните близки да обръщат внимание на общото си медицинско състояние, да провеждат ежегодно профилактични прегледи и изследвания, при нужда да потърсят специалист и да лекуват стриктно подлежащите заболявания като артериална хипертония, захарен диабет и ритъмно-проводните нарушения на сърцето. На всички ни е ясно, че забързаното ежедневие в голяма част от случаите води до сериозно неглижиране на „дребни прояви”, които на по-късен етап могат да бъдат фатални.
Д-р Таня Даскалова
– Как се диагностицира МИЕ? Могат ли да се видят микроинфарктите?
– Мултиинфарктната енцефалопатия се диагностицира посредством образни изследвания. Магнитно-резонансната томография (МРТ) на главен мозък е златен стандарт за поставяне на диагнозата. Показва наличието на лакунарни инфаркти, лезия в областта на бялото мозъчно вещество и мозъчна атрофия, които от своя страна са обективни доказателства за хронично съдово увреждане. Компютърната томография също ни показва голяма част от тези промени в мозъка.
Друго много важно образно изследване е доплеровата сонография, която ни дава информация относно състоянието на кръвоносните съдове. Не по-малко важни са кръвните изследвания и кардиологичните такива особено при пациенти с придружаващи заболявания. При възрастни пациенти със симптоми на съдова деменция провеждаме и невропсихологични тестове за оценка на мисълта и паметта, което ни позволява да определим тежестта на дементния синдром.
– Има ли остатъчни последствия при мултиинфарктната енцефалопатия?
– За жалост, има. Мултиинфарктната енцефалопатия е предпоставка за развитие на съдова деменция, която е и втората по честота след болестта на Алцхаймер.
– Може ли здравата тъкан да поеме функциите на увредените части на мозъка?
– И да, и не. При ранна диагноза, активно лечение и повишена умствена активност е възможно здравата тъкан да компенсира. Тогава говорим за невропластичност, която обаче е лимитирана. При напреднала мултиинфарктна енцефалопатия и съответно при късно открита такава компенсацията е слаба и клинично симптоматиката само прогресира.
– Може ли мултиинфарктната енцефалопатия да се излекува напълно?
– Не, тя не се лекува, но се търси начин за по-добър контрол на рисковите фактори. Поддържането на нормални стойности на кръвното налягане, кръвната захар, холестерола, както и преустановяване на употребата на алкохолни напитки и тютюнопушенето би могло, ако не да подобри състоянието, то поне да забави влошаването.
– МИЕ често се свързва с възрастта, но сега се среща и при по-млади хора. Кои са причините?
– Това е негативната тенденция в последните години и тя е следствие от влошения начин на живот на хората и „подмладяването” на някои болести като артериална хипертония и захарен диабет. Хроничният стрес, липсата на сън, заседналият начин на живот състаряват кръвоносните съдове и това неминуемо засяга и човешкия мозък.
– Посочете абсолютно необходимите първи стъпки за човек с диагноза мозъчносъдова болест. Как да не се стигне до деменция?
– Според мен абсолютно задължителни са контролът и лечението на подлежащите заболявания, промени в начина на живот – повече двигателна и умствена активност, поддържане на добър режим сън – бодърстване и редовни неврологични прегледи.
– Как виждате развитието на науката за лечението на МИЕ в бъдеще?
– За никого не е тайна, че медицината е една от най-бързо развиващите се науки. Все повече се работи в насока за създаването на съдово-защитни медикаменти, подобряват се образните методи на изследване особено с навлизането на изкуствения интелект. Персонализираната медицина също е нещо, което е застъпено в работата на много лекари- подходът към всеки пациент е индивидуален. Фокусът е насочен върху ранното откриване и превенцията на заболяването, а не само върху лечението. Затова апелирам към пациентите да отделят време за здравето си, то ще им се отплати.
Лидия ГЕОРГИЕВА
