Златното сечение в сферата на метаболизма на глюкозата е в тесния диапазон на 7 ч и 20 мин и 7 часа и половина, твърди ново проучване
Вероятно откакто се помним, ни се внушава, че сънят е като банкова сметка – колкото повече внасяш, толкова “по-богат” (здрав) ставаш. И ако не можеш да си осигуриш поне 8 часа на нощ, често ще посещаваш лекари. Но ако тази фиксация всъщност ни отдалечава от оптималното състояние на организма ни?
Нови научни данни поставят под въпрос старата максима и разкриват, че когато става въпрос за превенцията на диабет тип 2, прецизното дозиране на нощния сън е част от формулата за профилактика. Оказва се, че границата между метаболитното здраве и риска от заболяване е много по-тънка и по-индивидуална, отколкото сме предполагали.
Изследване, публикувано в престижното списание BMJ Open Diabetes Research & Care, анализира данни от близо 23 500 участници на възраст между 20 и 80 години. Резултатите сочат, че съществува златно сечение за продължителността на съня в контекста на метаболизма на глюкозата и то е в тесния диапазон на 7 часа и 20 минути и 7 часа и половина. Освен това ЯМР изследвания показват, че при горе-долу толкова сън региони като хипокампуса – центъра на паметта, запазват най-добра плътност. Това се смята за профилактика на деменции.
Питате се вероятно как да си настроите вътрешния часовник според препоръката. Ако не страдате от тежко безсъние и само фиксирането на алармата е проблемът, нямате проблем. Човешкият организъм е “измислен” гениално – и не само в навиците за сън – да свиква след достатъчен брой повторения да заспива и да се буди в определено време.
Дори да ви звучи абсурдно издребняване тази история със златното сечение, определено с точност до 10 минути, доверете се. Методът, по който е изчислено идеалното време за антидиабетна профилактика чрез сън, е изключително надежден.
Знание от последните години е, че продължителността на съня има отношение към метаболитното здраве и инсулиновата резистентност. За да измерят метаболитното здраве, учените са използвали показателя eGDR (estimated glucose disposal rate – изчислена скорост на изхвърляне на глюкоза), който е надежден индикатор за инсулинова чувствителност. На научен жаргон нововъзникващата клинична мярка е “новият индекс на телесна маса – ИТМ”, която се оценява като по-прецизна Логиката е, че стандартът не се задоволява само да установи, че има или няма отклонение от нормата за телесното тегло, а взема предвид повече показатели с отношение към начина, по който тялото преработва захари в организма.
Освен това скоростта на елиминиране на глюкозата е доказана и като дългосрочен предсказващ фактор за смъртност не само при диабет, а за здрави и възрастни хора.
Индексът eGDR се изчислява въз основа на обиколката на талията, стойностите от изследването за гликиран хемоглобин (HbA1c) и наличието или отсъствието на хипертония. Гликираният хемоглобин е форма на хемоглобина в червените кръвни клетки, химически свързана със захарта (глюкозата) в кръвта. Служи като маркер за средните нива на кръвната захар през последните 2-3 месеца – времето за живот на еритроцитете. HbA1c е критичен диагностичен инструмент за преддиабет и диабет, като по-високите проценти показват по-лош контрол на глюкозата. Също така колкото по-висок е eGDR, толкова по-ефективно клетките обработват захарта и толкова по-нисък е рискът от инсулинова резистентност. Времето под или над “златното сечение” се свързва с по-нисък eGDR – намалена инсулинова чувствителност. Удължаване на интервала за пълноценна нощна почивка е полезно само в умерени количества. И по-специално за тези, които не си доспиват през делничните дни, докато може да бъде вреден за тези, които вече спят достатъчно.
Повечето коментари на “обикновени” ендокринолози под публикации по темата са преобладавашо либерални. Каквото и да показва личният индекс, не е нужно да цепим времето до минути, а да се стремим към златната среда от 7 часа и половина. Днес ограничаването на съня през делничните дни е повсеместно. Възрастните, които спят средно под 6 часа, са особено застрашени, включително от риск за диабет и сърдечни болести. Най-уязвими с почти 80% риск в сравнение с връстниците си, които спят 8-9 часа, са юношите.
