Халукс валгус, бунион, ”кокалче” са все наименования на един и същи проблем, изразяващ се в деформации в предния ходилен отдел на стъпалото. Процентът хора, които страдат от подобни деформации, съвсем не е малък, но голяма част от тях избират да не им обръщат внимание, докато не се стигне до силна болезненост и деформация на другите пръсти. Всичко по темата – от ортопеда доц. д-р Аделин Иванов.
|
Визитка
♦ Доц. д-р Аделин Иванов завършва медицина през 1989 г. в Тракийския университет в Стара Загора. Специализира „Ортопедия и травматология” през 1995 г. и четири години работи в Монс, Белгия, в отделението по Ортопедия на Hôpital inter universitaire „A.Paré“. Преминал е специализации в Турция и Швейцария. През 2005 г. получава магистърска степен по „Здравен мениджмънт”. Отличен е със сертификата „Лекар, на когото българите вярват” през 2023 г. Той е сред първите лекари у нас, работещи миниинвазивна хирургия на ходило. Хирург е в Клиниката по ортопедия и травматология на болница „Токуда.” |
– Доц. Иванов, в какво се изразява диагнозата халукс валгус или т.нар. бунион – често срещан проблем сред съвременните хора?
– Бунионът е термин, известен сред хората като „кокалче”. Това са деформации в предния ходилен отдел, които засягат основно в началото палеца – отклонения на палеца странично, в една или друга степен и с оформянето на т.нар. бунион или кокалче. Любопитно е да се знае, че подобна деформация съществува и от външната част на ходилото и се нарича бунионет – кокалче към малкия пръст и отклонения на малкия пръст навътре, към другите пръсти.
При някои хора дори може да съществува такава комбинация между бунион и бунионет. Около 20% от хората до 65-годишна възраст имат подобни проблеми в предния ходилен отдел – най-често в зоната на палеца, а около 30% – над 65-годишна възраст. По-често се среща при жени, за съжаление, се среща и при юноши, когато вече се дискутира в огромна степен и форма на наследственост.
– Известна ли е причината за появата на тази деформация?
– Деформациите в преден ходилен отдел на пръстите могат да бъдат най-различни, като най-голямата група е т.нар. халукс валгус. Причините са разнородни – повишена еластичност на връзките, структурни особености на ставата на палеца, носене на тесни обувки и високи токчета, известна наследственост. Много са причините и не са малко процентът хора (20%), при които се стига до някаква форма на изява на диагнозата халукс валгус. Когато се отклонява палецът във времето, започва да избутва другите пръсти и при тях се появява сгъване или т.нар. пръст-чукче, което съвсем усложнява деформацията. Има леко, средно и тежко изразен халукс валгус.
– От какво зависи формата?
– От това до каква степен е развитието на деформацията. Вторичен халукс валгус има и при някои специфични заболявания като ревматоиден артрит, невромускулни заболявания като Шарко-Мари-Тут, при които също има отклонение на пръстите в предния ходилен отдел, но те са свързани със спецификите на основното заболяване. Съответно и хирургичният подход е по-различен. Важно е да се запомни, че тесни обувки, носене на високи токчета и някои структури особености на ходилата могат да бъдат причина за поява на халукс валгус. Съществуват около 14 000 вида ходила, като нормалното ходило се нарича плантиградно ходило. Има множество вариации, въпросът е кои са приемливи и не представляват проблем в ежедневието и при кои се налага корекция.
– Има ли първоначални сигнали, които подава тялото при настъпваща подобна деформация?
-Тази деформация се развива бавно. При деца, при които се развива халукс валгус има отклонение на палеца най-често между 10-15-годишна възраст. При тях не се оформя бунион, а има само отклонение на палеца. При някои се среща т.нар. халукс валгус интерфалангиалис – има отклонение на палеца, но в ставата между двете фаланги.
– Може ли човек да облекчи сам състоянието си, или е необходима консултация с ортопед?
– В началните етапи обикновено няма клинични оплаквания, освен проблем при носенето на обувки – особено зимно време. Тогава обувките са по-твърди, по-затворени и се появява конфликт между кокалчето и обувката и зоната се травмира, зачервява, става болезнена. Пациентите могат да слагат силиконови подложки, рингчета, коректори, нощни шини, кинезиотейпинг, но трябва да се има предвид, че целта на всичко това е да забави или да спре прогресията на деформацията. Консервативно лечение няма.
Доц. д-р Аделин Иванов
– В кой етап от развитието на деформацията хирургичното лечение е неизбежно?
– Дали има болезненост или започнала проблемна деформация на другите пръсти – тогава можем да говорим за евентуално оперативно лечение. Когато започва да пречи на втори, трети пръст, когато има болки в ставата, при допълнителни изменения като ограничаване движението на палеца нагоре. В много напреднали случаи има развитие на артроза – износване на ставата на палеца и боли вече самата артроза. Има различни степени на проява както визуално, така и като клиника.
Тогава вече може да се дискутира оперативно лечение с ортопеди, които работят този тип специфична хирургия, за да се вземе най-правилното решение. Трябва да се има предвид, че съществуват над 150 вида операции при халукс валгус. Това, което предопределя оперативния подход и план за лечение, са възраст на пациента и степен на изразеност на деформацията. Обикновено при умерените степени на развитие на халукс валгус могат да се прилагат миниинвазивни хирургии, с минимални достъпи, дискретни върху зоната на ходилото, която за немалка част за пациентите от естетична гледна точка е важна.
– Какво препоръчвате вие като специалист?
– Моите препоръки са да се оперират и двата крака едновременно ако имат деформации. Операцията продължава около 60 минути за двете ходила и още на следващия ден пациентът може да бъде вертикализиран и да ходи със специални постоперативни обувки. Не е необходимо носенето на помощни средства като патерици. При корекция на халукс валгус има костна атака – коригираме костни структури и те трябва да зараснат. Постоперативният период трябва да бъде съобразен с биологичния процес на срастване, който е 30 – 35 дни с облекчен двигателен режим. Да се има предвид, че могат да бъдат активни и да ходят с обувки след 45 дни.
– Това тежка операция ли е или рутинна интервенция?
– Рутинна интервенция е, по статистика в Западна Европа най-честият вид ортопедична хирургия е тази на ходила. В тази група влизат всички видове деформации. Това не е обемна хирургия, няма големи кръвозагуби и спокойно пациентът на следващия ден може да ходи без помощни средства със специални обувки.
– Решава ли хирургичното лечение проблема завинаги?
– В голяма степен – да. За съжаление, има случаи с рецидиви по една или друга причина. Обикновено големият проблем е плоскостъпието. Проблем е лечението при юноши, ако се наложи корекция на халукс валгус. При тях процентът на рецидиви в зряла възраст е по-голям.
– Какво бихте казали на хората с този проблем?
– Най-важното послание – поводът за операция са придружаващи деформации и болки, хирургия по повод козметика на ходилото не е препоръчителна. Няма унифицирани операции, защото има множество видове хирургии, в зависимост от вида деформация и най-подходящия подход за конкретния пациент.
– Често ли правите такива операции в Токуда?
– Първата серия от миниинвазивна хирургия на ходила, която екипът на Клиника по ортопедии и травматология докладвахме на конгрес на Българската ортопедична и травматологична асоциация, е от 2016 г., дотогава нямаше развитие на този тип хирургия. Оттогава насам в есенно-зимния сезон има особена активност, защото хората са информирани, че има решение на проблема, което не е тежко и с доста добри резултати.
Денис МАРТИНОВ
