Това са Враца, Пловдив, Сливен, Ямбол, Бургас, Русе, Силистра. В България не сме установили тигрови комари единствено в Перник и Смолян. Пускането на стерилни мъжки намалява популацията с 80%, но методът е труден и скъп, казва в интервю за „24 часа“ д-р Огнян Миков, главен асистент в лаборатория „Зооантропонозни и трансмисивни паразитози“ в Националния център по заразни и паразитни болести. Още за него вижте след интервюто.
– Д-р Миков, здравното министерство дава 2 милиона лева за борба с комарите, това навременна и достатъчна мярка ли е на фона на все по-голямата тревога за навлизане на екзотични болести в Европа и връщане на “забравени” епидемии като маларията?
– Отпускането на средства още в този период е навременно. В предишните години това се случваше от февруари нататък, а понякога дори през август, когато вече е твърде късно. Мярката е правилна, когато средствата се отпускат преди сезона, за да се направят плановете навреме и да се реагира веднага, щом проблемът възникне, а не – “след дъжд качулка”.
Проблемът се решава само когато цялата процедура се изпълни грамотно, а тя не се състои просто в пръскане срещу възрастни комари. Съгласно стандартa за контрол на вредителите всичко започва от мониторинг – периодична проверка дали на определени места възниква проблем.
При комарите трябва да се реагира веднага, щом се установи наличие на критичен брой ларви в развъдните им места. Ако изчакаме да има летящи възрастни комари, вече е късно за ефективни действия. И се харчат много повече средства – може би в пъти повече, отколкото при обработка срещу ларвите. Някои видове комари могат да се разлетят на 15–20 км от развъдното място, затова е по-ефективно да се действа, докато са концентрирани на ограничени места
Още през 2020 г., преди разгара на ковид пандемията, заедно с колеги бяхме в Министерството на здравеопазването, за да дадем съвети от експертна гледна точка как да се изпълнява най-правилно и ефикасно процедурата. Създадохме алгоритъм, който, мисля, все още се следва при възлагането на поръчките. Ние, от Националния център по заразни и паразитни болести, обаче нямаме контролни функции; изпълнението се контролира от регионалните здравни инспекции.
– В съседните до нас държави, а и почти в цяла Европа е на дневен ред въпросът кои стратегически препарати вече не унищожават комарите, защото те са станали резистентни, нечувствителни към отровите. В България с какви средства се води борбата?
– Над 40 години никой у нас не се беше занимавал с резистентността на комарите към препаратите.
В България има два класа препарати за професионална употреба за борба с комарите: биологични и химични. Препоръчахме ларвицидни обработки – за предпочитане с биологични препарати.
Биологичният препарат е базиран на токсин от почвена бактерия, изолирана през 70-те години, който се активира само в алкалната среда на чревната система на ларвите на комарите. Тъй като при бозайниците стомашната среда е киселинна, тези препарати са напълно безопасни за топлокръвни животни, както и за други нецелеви насекоми.
За разлика от тях препаратите срещу възрастни форми – науката ги нарича имагоциди, са от химичния клас на пиретроидите. Те са неселективни отрови – убиват буквално всичко, което лети или мърда, включително пчелите. Затова нашата цел беше да препоръчаме целеви средства, които не влияят на нищо друго, каквато е практиката в Европа от десетилетия.
– Различните видове комари у нас имат ли си “адресна регистрация”, постоянни любими места за живот?
– В България има между 48 и 50 вида комари със специфични биологични предпочитания. Някои се развиват в горски локви от снеготопенето още през февруари; други – в крайречни долини при наводнения. А тигровият комар може да се развъжда дори в най-малките съдове – дори в чашки от кафе или изхвърлени гуми, които задържат малко количество вода. За разлика от тях маларийните комари предпочитат чисти води – например езера, блата, и ги има в цялата страна. Докато най-разпространеният, “нашият” комар, както условно го наричаме – Кулекс пипенс, напълно толерира мръсни води и често се среща в наводнени мазета.
– Колко широко е разпространен новият тигров комар в нашата страна?
– Той вече не е ново явление – у нас е от 15-ина години. Първо беше установен в Бургаско през 2011 г., но вече е разпространен в почти всички области на страната. Досега не е откриван само в Перник и Смолян, но това е с уговорката, че за тези места нямаме данни или аз лично не съм ги установявал при многобройните си обиколки в страната.
Теоретично тълкуване за липсата на тигров комар в Перник е трудно да се даде, но може и просто да не е бил хващан. За Смолян обяснението може би е в надморското равнище, областта е разположена нависоко. Но комарът вече успешно се адаптира и към такива места. София е разположена на 500–600 метра надморска височина и видът се среща в столицата поне от 2021 г., когато го установих първо в Орландовци. А се знае, че в Албания е достигнал разпространение и над 800 метра, така че популациите се приспособяват и към по-високи места.
– След като няма прегради пред тази напаст – нито пред комарите от местните видове, нито пред навлизащите от юг, ключов става въпросът съществува ли резистентност към препаратите у нас?
– Да, и това е сериозен проблем.
Исторически още по време на борбата с маларията у нас е открита устойчивост към хлороорганични препарати като ДДТ в няколко области. Тъй като съвременните пиретроиди имат сходен механизъм на действие, тази отдавнашна резистентност на практика може да работи и срещу тях.
През 2020 година започнахме проучване на резистентността на местни и инвазивни видове към основните използвани у нас препарати, което беше финансирано от фонд “Научни изследвания”. Чрез молекулярни методи търсихме гена за нечувствителност, устойчивост на препаратите при комарите и открихме изключително висока резистентност – около 80% при Кулекс пипенс в област Враца, основно около Оряхово. Що се отнася до тигровия комар – Аедес албопиктус, изследвахме популации от цялата страна. Наличие на гени за резистентност към пиретроиди установихме в шест области: Пловдив, Сливен, Ямбол, Бургас, Русе и Силистра.
Резистентността започва да се проявява точно срещу препаратите, използвани за контрол на летящите форми. А това е единственият регистриран и най-масово използван химически клас за професионална борба с комари сега.
– Каква е алтернативата на химическото пръскане?
– Реалистичната алтернатива е ларвицидната обработка, защото към биологичните препарати не се установява резистентност.
– Имат ли бъдеще по-модерните и безопасни за околната среда методи – например за намаляване на комарите чрез спиране на размножаването им?
– Да, но са доста скъпи. Има само няколко лаборатории в Европа, в които се произвеждат специалните комари. Едната e във Валенсия, там през 2021 година съм участвал в подобен проект, но испанците не изнасят за други държави. По пилотни проекти в Гърция, Сърбия, Албания сме използвали комари, отгледани в Италия.
– Как точно се осъществява борбата?
– Събрани яйца от местен щам комари от съответната държава се отглеждат индустриално в лабораторията в Италия. След това се стерилизират с радиация и вече обработени се транспортират обратно в държавата на произход, в която ще се прилагат. Нрябва да се вземе предвид и това, че се спазват сложни законови процедури.
– Трансферите опасни ли са с нещо?
– Реално стерилните мъжки комари не са биоцид, не са и биологичен агент, който ще оцелее, а и са по произход от същата държава, в която ще бъдат върнати. Следователно не се внася чужд организъм и по такъв начин комарите отговарят на регулациите – общо взето са все едно да внесете пясък.
Сложното е, че за такъв проект трябва огромен екип, който да следи през цялото време за точното прилагане на метода и да измерва постоянно ефекта му. Затова с колегите ходихме в Албания и в Гърция – дори в тези държави нямаха достатъчно подготвени хора за осъществяване на идеята. Всъщност бяхме доста голям смесен екип – специалисти от много държави, които да помагаме на място.
Това сега се прави в индустриални количества в Китай, но там мащабите и организацията са на съвсем друго ниво. В Европа има само няколко активни пилотни проекта за използване на стерилни мъжки комари като метод за намаляване на популациите. През 2024 година хърватите направиха такъв опит. В Черна гора и в Сърбия също работят по пилотни програми. Сега се прави опит и на остров Кипър с цел да се спре разпространението основно на тигрови комари.
– Какъв беше резултатът в тези проекти, в които сте участвали?
– Не си го представяйте като мигновен ефект, нужни са няколко седмици, но резултатите са значителни. Доказа се над 70-80 процента намаление на излюпваните яйца. Заради стерилните мъжки женската снася основно неоплодени яйца и те просто не могат да се излюпват. Методът е много ефективен, но изключително труден за организиране и изпълнение и много, много скъп. За нашите мащаби например по поречието на Дунав най-реалистично е да се работи срещу ларвите по традиционния метод с биологични инсектициди.
– Кои екзотични болести вече пренасят комарите в България?
– Основен риск от “нови” за България болести е западнонилската треска. Тя обаче вече си е местно заболяване, не е ново за страната, а недостатъчно диагностицирано. Преносител е местният вид Кулекс пипенс. По българо-румънската граница от Видинско до Добричко установихме вируса в комари в областите Плевен и Русе. Този вирус циркулира основно между птиците и комарите. Хората и конете са “сляпо разклонение” – те могат да се разболеят, но не могат да заразят нов комар. Лошото е, че когато има случаи при коне и хора, каквито са описани, това означава, че нивото на циркулация сред птиците вече е много високо.
– Какви са личните ви методи за предпазване от комарите, имате ли рецепта да сте непривлекателен за тях?
– Аз съм от хората, които комарите ги намират първи.
Вкъщи използвам мрежи на всички прозорци и врати. На открито най-ефективни са репелентите, но те трябва да се отмиват в края на деня.
– Тези химически препарати обаче са избягвани при малки деца, при хора с чувствителна кожа, тогава?
– Те могат да се защитят донякъде чрез носенето на дрехи с дълги ръкави и крачоли и по-широко облекло в светли цветове. Комарите се привличат от по-тъмни цветове, а през прилепнали дрехи могат да ухапят.
– Кои фактори правят някои хора предпочитани от комарите?
– Те се ориентират основно по издишания въглероден диоксид, а след това по миризмата на кожата – млечна киселина, амоняк, и по телесната температура. Чистата кожа е по-малко привлекателна, но през лятото при интензивна обмяна е трудно да се избегне изпотяването.
ВИЗИТКА
Д-р Огнян Миков е главен асистент в лаборатория “Зооантропонозни и трансмисивни паразитози” в Националния център по заразни и паразитни болести. Завършил е Биологическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” със специалност “Зоология на безгръбначните животни и ентомология”. Специализирал е “Медицинска зоология” в Медицински университет – София. Член е на ръководството на Българското паразитологично дружество. Тесните му научни и изследователски интереси са в областта на разпространението на комарите и възможностите за ограничаване на популациите им и усъвършенстване на методиките за борба.
