Реки, езера, стари канали и утайници – обрасли в буйна растителност, тези водоеми целогодишно са изпълнени с живот. Те са дом на стотици видове от птичето царство, за които повечето от нас дори не подозират. В зимните месеци този природен оазис е жизненоважен за оцеляването на зимуващите у нас прелетни птици.
За непредубедения наблюдател наоколо цари тишина, но всъщност растителността кипи от живот, предлагайки перфектно укритие и храна.
В сутрешната мъгла западно от Карнобат, екип на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) очаква сутрешният сумрак да отстъпи. Първи тишината нарушават клопачите, следвани от няколко пеликана. Опитното око на орнитолога Владимир Младенов забелязва и червен ангъч.
„Този язовир е един от най-богатите на птици в района. Винаги имаме голямо разнообразие, когато идваме тук. Прави впечатление присъствието на пеликани и големи черноглави чайки, които са сред най-едрите в Европа”, споделя Младенов пред NOVA.
Въздушните кадри разкриват и малък полуостров, превзет от голяма група корморани. Липсват обаче хилядите големи белочели гъски. „Помня, че тук съм броил над 30 хиляди големи белочели гъски през 2010 година. Не сме ги виждали от доста години, или ако се появят, са единични бройки”, отбелязва експертът.
За природозащитниците това е пряко следствие от затоплянето на климата. Заради меките зими птиците, идващи от Северна Европа, намират храна в Румъния и Унгария и не стигат до нашите ширини. Ако преди години у нас са зимували около половин милион гъски, днес те са едва няколко десетки хиляди. „Зимите стават все по-топли, меки и сухи, което се отразява на популациите”, категоричен е Владимир Младенов.
Уникална за страната и Европа е комбинацията от водоеми около Бургас. Атанасовското езеро е свръхсолено, Бургаското съчетава сладка и солена вода, а язовир „Мандра” е преобладаващо сладководен. Мозайката се допълва от Черно море.
„Това са четири типа вода и екосистеми в една „четирилистна детелина”. Затова в този малък район има 340 вида птици, при общо 1200 за цяла Европа”, обяснява д-р Петър Янков от БДЗП. Той допълва, че в защитената местност „Пода”, която е едва един квадратен километър, са наблюдавани 319 вида – една четвърт от цялото птиче разнообразие на континента.
Дори кратка разходка по дигите на старите утайници разкрива удивителен свят: плуващи патици, големи бели чапли, надничащи от тръстиката, и величествено плъзгащи се пеликани. А небето често се оглася от невероятния синхрон на стотици летящи скорци.
Шарлот, участничка в преброяването от Франция, сподели: „Впечатлена съм от водоемите около Бургас и разнообразието от птици. А най-странното е, че хората минават от тук край самото езеро с камионите, с колите си, и нямат ни най-малка представя за редките видове птици във водата“.
Тази година преброяването на водолюбивите птици се провежда за 50-ти път у нас и за 60-ти в света. Над 40 екипа обхождат над 250 влажни зони в страната. „Целта не е да ги преброим до една, а да видим общата численост и тенденциите – дали кривата върви нагоре или надолу, както и какви заплахи създаваме ние, хората”, казва д-р Янков.
Статистиката е ключова за опазването на редки видове като застрашената тръноопашата потапница. Районът на Бургас е най-важното място за зимуване на този вид в Европа – тук са преброени около 5 хиляди екземпляра. Оцеляването им обаче е крехко. Едно незаконно влизане на рибар в защитената зона може да накара това уникално място да престане да съществува за птиците.
Влажните зони край Бургас остават магически спектакъл, чийто сценарий е писан от природата много преди индустриалния свят. Този птичи рай се крепи на деликатен баланс – тънка нишка, която човешката дейност постоянно поставя на изпитание.
