Светът се намира пред воден фалит, твърди Организацията на обединените нации (ООН) в свое мащабно изследване. Тя също призовава за фундаментално преосмисляне на глобалния воден дневен ред.
На фона на хроничното изчерпване на подземните води, прекомерното разпределение на водни ресурси, деградацията на почвите и земите, обезлесяването и замърсяването, допълнително утежнени от глобалното затопляне, нов доклад на организацията обяви ера на глобален „воден фалит“ и призова световните лидери към „честна, научно обоснована адаптация към новата реалност“.
Докладът, озаглавен „Глобален воден фалит: живот отвъд хидрологичните ни възможности в посткризисната ера“, твърди, че понятия като „воден стрес“ и „водна криза“ вече не отразяват реалността в много региони. Те описват временни и обратими състояния, докато днес в редица части на света се наблюдава посткризисно положение. То се характеризира с необратима загуба на природен воден капитал и невъзможност за връщане към историческите нива.
„Този доклад казва една неудобна истина – много региони живеят отвъд своите хидрологични възможности и много ключови водни системи вече са във фалит“, смята водещият автор в писането на доклада проф. Каве Мадани, директор на Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН.
Изследването се основава на рецензирана научна публикация, която формално дефинира „водния фалит“ като трайно свръхизползване на повърхностни и подземни води спрямо възобновяемите постъпления и безопасните нива на изчерпване. Като последствия са описани необратима или изключително скъпа за възстановяване загуба на водосвързан природен капитал.
„Водният стрес“ представлява високо, но все още обратимо напрежение, а „водната криза“ – остри, но преодолими шокове.
Докладът излиза в навечерието на високопоставена среща в Дакар, Сенегал, която подготвя Конференцията на ООН за водите през 2026 г., съвместно с Обединените арабски емирства и Сенегал. Според Мадани, макар не всяка държава да е във воден фалит, достатъчно на брой критични системи по света вече са преминали необратими прагове.
Според доклада половината от големите езера в света са загубили обем от началото на 90-те години. Около 70 процента от основните водоносни хоризонти показват дългосрочен спад, а над 410 милиона хектара влажни зони са изчезнали за последните пет десетилетия. Над 30 процента от ледниковата маса в редица региони е загубена от 1970 г. насам, като цели планински вериги може да останат без функционални ледници в рамките на десетилетия. Милиарди хора живеят в условия на хронична водна несигурност, а селското стопанство, което използва около 70 процента от сладководните ресурси, е все по-застрашено от изчерпване и замърсяване на водите.
Според авторите светът трябва да премине от управление на кризи към управление на фалит – да признае необратимите загуби, да предотврати по-нататъшното разрушаване на водния капитал, да преразпредели правата и потреблението в рамките на новите ограничения и да подкрепи справедлив преход за общностите, чийто поминък неизбежно ще се промени.
„Водният фалит не е само хидрологичен проблем, а въпрос на социална справедливост, сигурност и политическа стабилност“, твърдят изследователите.
