Учени от Лондонския университетски колеж (UCL) и техните партньори са анализирали сателитни данни за периода 2002–2024 г., които проследяват промените в гравитационното поле на Земята.
Тъй като водата е тежка, промените в общото ѝ количество на сушата (включително подземни води, реки, езера и влажност на почвата) влияят на гравитационния сигнал, позволявайки на сателитите да „претеглят“ съхранената вода.
Резултатите, публикувани от The Guardian, разкриват ясен и тревожен дисбаланс в континента.
Географският дисбаланс
Северна и Северозападна Европа стават по-влажни:
-
Скандинавия
-
Части от Обединеното кралство
-
Португалия
Южна и Югоизточна Европа пресъхват, като намалението на запасите от прясна вода е осезаемо в:
-
Испания
-
Италия
-
Франция
-
Швейцария
-
Германия
-
Румъния
-
Украйна
-
Части от Великобритания (особено източните райони)
Последици от Климатичните промени
Учените са категорични, че тези тенденции съвпадат с климатичните данни. Изследване на подземните водни запаси, които са по-устойчиви от повърхностните води, потвърждава общата картина – голяма част от скритите запаси от прясна вода в Европа се изчерпват.
Проф. Мохамад Шамсуддуха, експерт по водни кризи, посочва, че промените се дължат на нов модел на валежи, който е директна последица от глобалното затопляне.
„Вече не говорим за ограничаване на затоплянето до $1,5^\circ\text{C}$, а вероятно се насочваме към $2^\circ\text{C}$ над прединдустриалните нива и сега сме свидетели на последствията,“ предупреждава той.
Основни промени във валежния режим:
-
По-силни дъждове: Силните и кратки дъждове често водят до повече загуба на вода чрез оттичане и внезапни наводнения, вместо да се абсорбират.
-
По-дълги сухи периоди: Наблюдават се по-дълги периоди без валежи, особено през лятото.
-
Скъсяване на подхранващия сезон: Сезонът, в който подземните води се подхранват (традиционно през зимата), може да се скъси.
Това трябва да бъде „сигнал за тревога“ за политиците по отношение на спешната необходимост от намаляване на въглеродните емисии.
