Проф. д-р Валентин Василев: Студът обостря атеросклерозата – Съвети

Атеросклерозата е болест на цивилизацията и разпространението й все повече расте. Причините са съвременният начин на живот – стрес, обездвижване, неправилно хранене.

Това заболяване прогресира бавно и често пациентите разбират, че са болни, когато то предизвика сериозни усложнения като инфаркт, инсулт или критична исхемия на крайниците.

Проф. д-р Валентин Василев и екипът на Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ Бургас провеждат редовни профилактични кампании за ранно откриване на това състояние.

Последната кампания бе през декември, защото в студения сезон симптомите се обострят. Заради големия интерес към прегледите кампанията се повтаря и през януари.

– Проф. Василев, какви са изводите от безплатните прегледи за атеросклероза?

– Опитът ни показва, че голяма част от пациентите идват твърде късно – вече с изразени симптоми или напреднали изменения в съдовете. При много от тях откриваме атеросклероза още на първичния преглед, често в стадии, в които самият човек не подозира, че има проблем. Това потвърждава, че профилактиката не е просто полезна – тя е жизненоважна. През зимата пациентите с атеросклероза често усещат обостряне на симптомите. Причината е комбинация от физиологични и външни фактори. Съдовете се свиват, за да се запази топлината, а това допълнително ограничава кръвотока във вече стеснените артерии. Кръвното налягане леко се повишава, кръвта става по-вискозна, а рискът от съсирване е по-голям. Освен това през зимата хората се движат по-малко, а настинките и вирусните инфекции усилват възпалителните процеси в организма. Всички тези фактори обострят болката, студените крайници и изтръпването. Затова решихме да организираме тази кампания в началото на зимата.

– Какви са очакванията ви от тазгодишната профилактична кампания?

– Очаквам повече осъзнатост, най-вече от мъжете. Те са хората, при които има по-голямо струпване на рисковите фактори, но за съжаление ги виждаме твърде късно. Надявам се да видим повече хора, дошли превантивно, а не защото вече имат болка. При третото издание на кампанията хората вече ни познават и вярвам, че ще достигнем и до повече пациенти. Фактът, че часовете са изчерпани още същия ден, показва и необходимостта от тези кампании – мнозина споделят, че личните им лекари невинаги дават направления за съдов хирург.

Резултатите от миналогодишната ни кампания показват следното: от 122 прегледани пациенти над 70% са жени. За хоспитализация насочихме 32-ма души. От тази кампания помня един пациент – бивш футболист, с много добро телосложение и стараещ се да води здравословен начин на живот. Дойде с болка под коляното при ходене и студено стъпало. Една стара съдова протеза беше запушена и извършихме спешна операция, като изградихме изцяло нов съдов път.  Ако беше изчакал, рискуваше ампутация. Той стана „рекламно лице“ на кампанията – призова и доведе и други хора да ни посетят. Но той дойде, защото вече веднъж беше преживял съдов инцидент и знаеше какви са последствията. 

– Как кампанията за профилактика намалява пациентите с тази диагноза?

– Профилактиката не премахва атеросклерозата, но категорично намалява тежките случаи. Когато хванем заболяването навреме, можем да забавим развитието му десетилетия. Кампанията води до информираност, а информираният човек взема по-добри решения – спира цигарите, движи се повече, контролира рисковите фактори.

– Имат ли значение пол и възраст?

– Да. С възрастта рискът нараства при всички, но мъжете боледуват по-рано. Жените са „защитени“ до менопаузата. След това рисковете се изравняват. Все пак никой не е напълно защитен.

– Каква е ролята на наследствеността?

– Много голяма. Ако в семейството има хора с ранни инфаркти, инсулти или периферна съдова болест, човек трябва да бъде особено внимателен. Наследствеността не е присъда, но е предупреждение.

Проф. д-р Валентин Василев

– Има ли юноши с атеросклероза?

– За съжаление – да. Процесът може да започне още в юношеска възраст. Нездравословното хранене и обездвижването водят до ранни мастни ивици в съдовете. Възпитанието в здравословни навици трябва да започне много рано.

– Може ли хора без наднормено тегло и с нормално кръвно да развият атеросклероза?

– Абсолютно. Атеросклерозата не е заболяване само на „пълните“ или на хората с хипертония. Има генетични фактори, нарушения в липидния профил, тютюнопушене, хроничен стрес – всичко това може да се прояви при иначе „здрав“ човек. Не трябва да се подвеждаме по външния вид.

– Какво представлява атеросклерозата накратко?

– Атеросклерозата е хронично възпалително и дегенеративно заболяване на артериите – кръвоносните съдове, които доставят кислород и хранителни вещества до всички органи в тялото. Процесът започва с увреждане на вътрешния слой на артерията – ендотела. Това може да се дължи на редица фактори: висок холестерол, тютюнопушене, хипертония, хроничен стрес или наследствена обремененост.

В увредените участъци постепенно се натрупват мастни плаки – смеси от холестерол, клетъчни остатъци и калций. Тези плаки стесняват артерията и нарушават нормалния кръвоток. Освен това плаките могат да станат нестабилни и да се напукат, което води до образуване на тромби и внезапно запушване на съда. В резултат на това органите и тъканите, които зависят от засегнатите съдове, започват да „гладуват“ за кислород и хранителни вещества.

Това води до различни клинични прояви – от болка и изтръпване в крайниците, през исхемични проблеми на сърцето и мозъка, до сериозни усложнения като инфаркт, инсулт или критична исхемия на крайниците. Атеросклерозата е бавен процес, който може да се развива десетилетия, без пациентът да усеща симптоми. Затова ранното откриване чрез профилактични прегледи е изключително важно – колкото по-навреме се намеси човек, толкова по-големи са шансовете да се забави развитието на заболяването и да се предотвратят тежки усложнения.

– Кои органи и системи са най-застрашени?

– Атеросклерозата засяга всички органи, които се нуждаят от редовен артериален кръвоток – сърцето, мозъка, бъбреците, крайниците и дори органи като червата. Когато артериите се стесняват, кръвта и кислородът достигат органите в намалени количества. Първо симптомите се проявяват там, където стесняването е най-критично – например при сърдечните артерии може да се появи болка или тежест в гърдите, при артериите на краката – болка при ходене или студени крайници, а при мозъчните съдове – световъртеж, замайване, нарушено равновесие или преходни неврологични симптоми.

Колкото по-дълго се подценява заболяването, толкова повече органите страдат от хроничен недостиг на кислород и хранителни вещества, което може да доведе до трайни увреждания. Ето защо е изключително важно да се идентифицират ранните признаци и да се започне превенция навреме – дори симптомите да са леки или епизодични.

– Кои оплаквания водят най-често пациентите в кабинетите ви?

– Най-честият повод за посещение са болката и схващанията в краката при ходене, студени крайници, изтръпване, слабост или рани, които не зарастват. Симптоми като световъртеж, шум в ушите или нарушено равновесие също са сигнал за проблеми в съдовете на шията.

– Обратим ли е ходът на атеросклерозата?

– Не можем да върнем съдовете до състоянието им от младостта, но можем да забавим процеса и да стабилизираме плаките чрез здравословен начин на живот, контрол на кръвното и холестерола, редовно движение, медикаментозна терапия при нужда и оперативна интервенция, когато е необходимо.

– Какви са препоръките ви за превенция?

– Да се намалят до минимум храните с хидрогенирани мазнини, с богато съдържание на консерванти – колбаси, пържени храни от заведения за бързо хранене, промишлено произведени тестени изделия, вафли. Хубаво е човек да си създаде навик да чете етикетите и да сведе до минимум употребата на този тип храни. Да се храним по-малко, да се движим повече, а минимум 30 минути дневно да има по-сериозна физическа активност – например бързо ходене. И – периодични прегледи, дори ако се чувстваме добре.

Зоранка ХРИСТОВА