Конспирации за еврото продължават да събират лайкове в социалните мрежи през двете седмици, откакто сме в еврозоната.
Според психолози и експерти по дезинформация, подобни теории възникват в периоди на големи промени, когато хората започват да търсят ирационални обяснения за тревогите си. А социалните мрежи усилват ефекта чрез алгоритми, които показват предимно сензационно съдържание.
Българската народна банка и правителството препоръчват да се доверяваме единствено на официални източници като сайтовете на БНБ, ЕЦБ и evroto.bg. Но предвид традиционното недоверие на българина към институциите, мнозина предпочитат да се информират от мрежите.
Ето и някои от най-разпространените конспиративни теории за еврото:
1. Сатаната и зарази дебнат от банкнотите
Видео в Х показва домакиня, която ожесточено пере в леген с много пяна евроцентове и банкноти, за да махне „заразите“ от Брюксел. Всъщност металните и книжните пари са прясно отсечени и отпечатани в нашия Монетен двор и са съвсем чистички, припомня „Сега“.
В друг клип мъж прегъва по специален начин банкнота от 50 евро, после я доближава до огледало и възкликва: „Това е Сатаната!!!“ Хора с развинтено въображение виждат на купюра от 50 евро дявола с рога, а на другите купюри – без. Някои с по-семпла фантазия обаче съзират не нечестивия, а бивол.
Това видео не е „прясно“, а е изровено от нафталина – за първи път се е появило още преди 3 години в Тик-ток в профили на чуждестранни потребители, разкрива БНТ.
„Приятели, не приемайте еврото. Вижте какво разучих току-що. 50 евро. Дяволът. Сатаната наднича от евробанкнотите“, бил коментарът към него.
Тези конспиративни твърдения е чувал и преподавателят в Националната художествена академия Красимир Андреев.
„Банкнотата е многопластова като начин на правене и печатни технологии. Има 4 или 5 печатни технологии, които се нанасят върху всяка от страните на банкнотата. Освен това самата хартия има защити вътре, които обикновено са знаци, които са водни и можем да ги видим на светлина.
Наслагването на всички тези слоеве един върху друг може да даде някаква възможност това нещо чрез въображението си да го прочетеш по друг начин“, обяснява Андреев, който преподава шрифт и калиграфия в НХА.
По думите му, всички парични знаци в света имат защити, които до някаква степен са известни и дори са описани в спесимените на централните банки.
„Има някои скрити неща, които никой не знае освен няколко души, посветени от централните банки, или съвсем малко хора. Заради сигурността. В САЩ „Сикрет сървис“ са били организирани като структура на държавата да пазят долара още през 19 век“, казва експертът пред БНТ.
2. В евромонетите има чипове, за да ни следят
Едно от най-разпространените видеа в мрежите показва как монети от 1, 2 и 5 евроцента се залепват за магнит. Конспираторите виждат в това знак за вградени чипове, чиято цел е да се следят гражданите, пише „Вести“.
Истината обаче е чисто техническа: монетите с най-нисък номинал са изработени от стомана с медно покритие, което ги прави магнитни. Тази характеристика е въведена още при създаването на еврото през 2002 г. като мярка за сигурност срещу фалшифициране и важи за монетите на всички държави в еврозоната.
Монетите от 10, 20 и 50 цента са сплав от мед, алуминий, цинк и калай, която не се привлича от магнити.
Монетите от 1 и 2 евро се състоят от два вида метали – никел и мед, т.е. централната им част може леко да реагира на магнит.
Това техническо стандартизиране се прилага за всички евромонети независимо от държавата на емисия, включително за българските.
Българската народна банка (БНБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) обясняват, че феромагнитните материали са стандарт в евромонетите.
В Германия Бундесбанк дори препоръчва използването на магнит като бърз тест за автентичност – фалшивите монети често не реагират по същия начин. Няма никакви доказателства за чипове или технологии за проследяване.
3. Искат да ни измамят и унижат с надписа „стотинка“
Потребители в мрежите се възмущават, че на националната страна на монетите под 1 евро пише „стотинка“, а не евроцент. Според тях това е „грешка“, „измама“ или „унижение“.
Всъщност надписът „стотинка“ е съзнателно и законно решение. Всяка държава от еврозоната има право да поставя свой национален надпис на монетите си. България избра „стотинка“, за да запази познатото на гражданите име и да улесни прехода. Подобен подход използва и Гърция – на националната страна на гръцките центове пише „лепто“ с тяхната азбука.
В Европейския съюз съществува правило: името на валутата е „евро“ във всички официални езици на Съюза, но наименованието на стотната част – cent или eurocent – подлежи на езикова адаптация. Европейската централна банка допуска държавите членки да използват национални форми, когато това е съобразено с езиковите им норми и традиции.
В България още преди официалното въвеждане на еврото БНБ и Институтът за български език към БАН изработиха насоки за изписване и употреба на валутните наименования. В тях се посочва, че в български езиков контекст могат да се използват паралелно наименованията „цент“, „евроцент“ и „стотинка“.
Решението е одобрено от ЕЦБ и е записано в Закона за въвеждане на еврото в България. Надписът „стотинка“ не променя стойността: 1 стотинка = 1 евроцент. Монетите остават пълноценно законно платежно средство в цялата еврозона.
Така че „евростотинките“ не са фалшиви, а са напълно легитимни и показват уважението на Европа към България и към кирилицата.
Твърдението, че българските евро нямало да се приемат в чужбина заради кирилицата, Мадарския конник и другите национални символи, също е напълно невярно. Всички евромонети и банкноти, независимо от коя държава са издадени, са законно платежно средство в цялата еврозона без ограничения.
ЕЦБ и БНБ многократно потвърждават: националният дизайн не влияе върху валидността. Подобни страхове е имало и в Хърватия при въвеждането на еврото през 2023 г., но хората бързо са разбрали, че са неоснователни.
4. Ако драскаме и бойкотираме, ще върнат лева
В интернет има откровени инициативи за бойкот на еврото като поддръжниците им вярват, че така ще се върнем отново към лева. Други го правят „от любов към спорта“ – по-яко е да хейтиш вместо да лайкваш.
„Родолюбиви“ нашенци изливат чувствата си върху чисто новите купюри като драскат върху тях – от „Не на еврото!“, за да види цял свят „какво мисли народът“, до цитати от песни на Веско Маринов – „За теб, Българио, откъсвам цвете…“. Не липсват и надписи, които се срещат по обществените тоалетни.
БНБ призова търговците и обикновените граждани да внимават и да не приемат банкноти с ръкописни „украси“.
„Надрасканите евробанкноти не се възмездяват, а се задържат, поради което съветваме хората да не приемат такива банкноти“, обясни главният касиер на Българската народна банка Стефан Цветков по време на брифинг на Координационния център за еврото. „Нека да уважаваме банкнотите, да пазим обращението чисто“ призова главният касиер на БНБ.
По тази линия върви още един вариант на конспирация: „Събират се данни за това колко хора искат да им се връща ресто в левове и ако те са мнозинство, левът остава.“ Дезинформацията циркулира в социалните мрежи, но такъв „своеобразен“ референдум не се провежда.
Законът за въвеждане на еврото е категоричен, след 1 февруари то остава единственото законово платежно средство, а българският лев ще може да се обменя по фиксиран курс, но няма да може да се използва за разплащания. Процесът по влизане в еврозоната е необратим, уточнява Factcheck.bg.
5. Тайната им цел е да ни вземат златото
България ще загуби златния си резерв – това е една от популярните конспирации, разпространявани с социалните мрежи през последните години.
Златото е част от международния валутен резерв на България, който служи за поддържане на стабилността на валутния курс и защита от външни икономически шокове. Към април 2025 г. златният резерв на България се състои от приблизително 1,314 милиона тройунции злато, което е еквивалентно на около 40.9 тона.
Малко над половината от златния резерв е депозиран в Централната банка на Обединеното кралство – Bank of England. Част от златото се съхранява там, за да може да бъде инвестирано на международните пазари, от което БНБ да получава доход в злато.
Като член на еврозоната, БНБ трябва да предостави чуждестранни резервни активи, включително злато, на ЕЦБ като част от процеса на интеграция на новоприетите държави. (съотношение ~85% валута към 15% злато). Това е регламентирано в член 30 в договора за функционирането на Европейския съюз.
Размерът на вноската се определя пропорционално на дела на БНБ в капитала на ЕЦБ и се оценява на около 960 млн. евро. Колко плаща всяка страна зависи от размера на населението и икономиката ѝ.
За да изпълни това изискване без да намалява собствения си резерв, БНБ купи допълнително около 2 тона злато (66 000 тройунции) на пазарни цени.
„Към момента България има 43 тона злато, голяма част от него е в Лондон (Bank of England), в попечителските борси на Комекс, където се използва като обезпечение на хартиени договори. България на практика печели от своето злато като го дава като гарант за хартиени договори, и има няколко тона, които са изпратени към ЕЦБ като вноска“, обясни през БНТ финансовият анализатор Макс Баклаян.
„Много е важно да се каже, че това не е плащане към ЕЦБ, това си е нашето злато, което стои в ЕЦБ като гаранция. Златният резерв ще си остане на държавата въпреки тази вноска, която сме дали на ЕЦБ – тя продължава да е на БНБ. Просто се намира на различно място. България ще продължава да печели от това обезпечение, което то гарантира“, казва Баклаян.
Източник: Стандарт
