Носители на знаковото отличие са скулпторът Асен Пейков и певецът Борис Христов, орденът на Лили Иванова е Борисова емисия
117-годишно е голямото огърлие с Великия кръст на ордена „Св. Александър“, което днес притежава цар Симеон. Веригата е поръчана от дядо му – цар Фердинанд, по повод обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Йерархично това колие с кръста на Великия магистър стои над 6-те степени на отличието, което той раздава. На 3 декември 2025 г. Сакскобургготски награди Лили Иванова с дамския кръст първа степен на същия орден в двореца „Врана“.
Откакто живее у нас, Симеон Сакскобургготски е слагал само веднъж голямото огърлие на „Св. Александър“ – на своята 80-годишнина.
СНИМКА: ПРЕССЕКРАТИРАТ НА СИМЕОН II
Голямото огърлие е запазено само за Великия магистър.
СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ
За церемонията той не беше сложил символното 117-годишно украшение. Носил го е предимно в годините си на изгнание и само веднъж в по-ново време – за официалната снимка на 80-ата си годишнина.
Цар Фердинанд
Накитът е изработен от позлатено сребро. Състои се от бял емайлиран кръст, увенчан с корона с диаманти, и верига, в която са вплетени 30 медальона – с лъвове, вензела на княз Александър I и кръстове. Отделните фигури са върху
редуващи се бял, зелен и червен фон.
На гърба се вижда датата 19 февруари 1878 г., което по Юлианския календар е датата на възстановяването на българската държава, а днес го честваме по Грегорианския на 3 март. Във вътрешната част на кръста е изписано „С нами Бог“. Това е девизът на рода на Хесенските херцози, откъдето произхожда основателят на ордена княз Александър I. Батенберг използва момента, в който Търновската конституция е суспендирана и нарушава забраната за княжеството да има свои ордени. Учредява отличието на 25 декември 1881 г. (6 януари 1882 г. по нов стил).
В средата на кръста по специален начин са вплетени златни букви с надписа „Свети Александър“, като влизат една в друга. Отгоре са изобразени маршалските жезли на Фердинанд и лъвове, които придържат халките им. На гърдите на царя на животните има малък саксонски щит, въведен по-късно от Фердинанд като символ на връзката на българската царска династия с фамилията Сакс-Кобург и Гота. С нея корелира и друг важен елемент – изображението на бурбонската лилия. За заслуги по време на война са раздавани ордени с мечове над кръста, а когато мечовете са по средата, това е означавало, че носителят има бойни или заслуги в опасни и трудни политически моменти.
След като абдикира и си тръгва от България, Фердинанд взема със себе си и образци от ордените.
По-късно попадат при внука му. Според хора от екипа на Сакскобургготски нищо скъпоценно не напуска България след референдума през 1946 г., когато царица Йоанна и децата са принудени да заминат.
С кръстове с малки вериги на ордена се награждават чужди владетели или членове на семейството. Велик кръст (най-високата степен, но без огърлие) притежава и младият княз Борис, големият син на княз Кардам. Докато голямото колие е запазено за монарха като Велик магистър. Разликата е в дължината на синджира. Това, което и в момента е в ръцете на Сакскобургготски, е възложено от Фердинанд в работилницата на Цимерман в Пфорцхайм, Германия, известен като града на златото.
Много от другите български ордени в началото са били поръчвани на френската „Кретей“, а най-известната серия от времето на цар Фердинанд е създадена от виенската „Роте и Нефе“. Във връзка с нея има една любопитна история. По време на бомбардировките през Втората световна война над австрийската столица изчезват матриците за царските отличия. След края на бойните действия бижутерите подновяват откъслечно своята дейност за кралските дворове.
В комунистическа тогава България не се интересуват от царските ордени, нито че някой може да започне да произвежда фалшиви, ако има матриците. В крайна сметка калъпите по тайнствен начин отново се появяват във виенската работилница и оттам предлагат на правителството да ги откупи, но то отказва. Всичко приключва със закриването на ателието през 2005 г. – собствениците му даряват шаблоните от различни ордени на музеи. У нас идват в Националния исторически музей.
Орденът на Лили Иванова пък е Борисова емисия. А новите матрици са
поръчани от Сакскобургготски в Мадрид в бижутерската фирма „Сехалво“,
която е ангажирана за отличията на испанския кралски двор, както и на други страни в Европа. Същата компания произвежда най-високия в йерархията на Испания орден – на Златното руно, връчен на кралски особи, между които са британската кралица Елизабет II (1988 г.) и на Сакскобургготски (2004 г.).
Симеон II избира ателието, когато възстановява връчването на „Св. Александър“ през 1965 г. – 10 години след навършване на пълнолетието си. Тогава е награждавал предимно чужденци и именити българи. Сред тях са скулпторът Асен Пейков и певецът Борис Христов, дейците на политическата емиграция като Христо Статев и д-р Иван Дочев, водач на Българския национален фронт. С ордена е закичен и племенникът на Александър Батенберг – лорд Маунтбатън, последен вицекрал на Британска и първи генерал-губернатор на независима Индия.
Между 2000 и 2017 г. цар Симеон не връчва нито един орден
– дълго след края на мандата си като премиер. Но преценява, че 80-годишнината му е добър повод да удостои хора, които са заслужили. Сред тях няма политици. Единствената обществена фигура е Пловдивският митрополит Николай, който бе отличен заради възстановяването на царския параклис във „Врана“.
У нас царят не е връчвал ордените „За храброст“, „За военни заслуги“, „За граждански заслуги“. Нито най-висшия в йерархията на Третото българско царство – „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“, за който сред колекционерите се разказва една легенда. Става дума за времето, когато покойният Иван Славков оглавява Българския олимпийски комитет, а пък на Международния е Хуан Антонио Самаранч, запален фалерист, колекционер на ордени от цял свят. Едно от огърлията на ордена „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“, които са били съхранявани в касата на БНБ, е било извадено от трезора и подарено на Самаранч.
В името на Негово Величество комунистите дават царски ордени Бирюзов и Добри Джуров
В орденската история на България има един интересен парадокс. Със „Св. Александър“ са наградени много съветски генерали, които са били в България след 1944 г., и български комунистически дейци. Например маршал Бирюзов притежава първа степен. Смешното е, че в указа на регентите пише, че съветският военен е награден в името на Негово Величество Симеон II.
Причината е, че между 9 септември 1944-а и 8 септември 1946 г., когато е референдумът, България все още е царство. Комунистите продължават да награждават с царските отличия по действащата Търновска конституция и закони. С тях са се сдобили и партизани, които са минали в редовете на все още царската войска със съответни чинове – капитани, майори, полковници, дори генерали, без никакво военно образование.
Например Добри Джуров е награден с друг от царските ордени – „За военна заслуга“. И не е само той. Вицепремиерът Добри Терпешев е закичен със „Св. Александър“, и то с Великия кръст. С него също има любопитна история. Един ден решил, че ще си направи официална фотосесия в генералската униформа. Сложил си белите ръкавици и попитал:
„А къде е третата ръкавица?“.
Всички се зачудили за какво говори висшият комунист. „Е, как – казал той. – На снимките цар Борис III си държи в ръката още една ръкавица“. Терпешев решил, че на генералите им се полага трета ръкавица.
