Един сериозен здравословен проблем се среща все по-често при съвременната жена – свличането на влагалищните стени. То се дължи на слабост на съединителната тъкан и на мускулатурата.
Много често това се случва след раждане на по-голямо бебе, когато влагалището се преразтяга. Често пациентки, които вдигат тежко, също страдат. Напоследък много жени упражняват “мъжки” професии или се претоварват с неправилно изпълнявани силови упражнения.
Обикновено причините не са една, а няколко. Още по тази толкова актуална вече тема – от гинеколога д-р Николай Спиридонов.
|
Визитка
♦ Д-р Николай Спиридонов завършва медицина и биотехнологии в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи шест години в спешното отделение на Университетската болница „Лозенец“, след което 5 години специализира в МБАЛ “Рахила Ангелова” Перник. Към момента има кабинет в ДКЦ – Радомир и е част от екипа специалисти на МЦ ПТБ-Мед в жк. Люлин в столицата. |
– Д-р Спиридонов, каква е честотата на случаите на спадане на матката днес?
– Все по-често срещан е този проблем. Ние го наричаме десцензус, което представлява свличане на влагалищните стени. Много пациентки го наричат „свличане“, други – „пролапс“, но има разлика между пролапс и десцензус. Десцензусът е свличане на влагалищните стени. Ако си представим влагалището като една тръба – над него се намира пикочният мехур, а зад него – ректумът. Затова, когато има свличане на тази „тръба“, се наблюдава леко смъкване: ако е на предната стена – на пикочния мехур, ако е на задната – по-често на ректума. Пациентките с десцензус или свличане имат и други оплаквания, например затруднено изхождане по голяма нужда, когато е засегната задната стена към ректума.
Някои не могат да задържат урина – започват да уринират по-често. Също така, когато пациентките се изкачват по стълби или са под напрежение – при кихане или кашляне – се изпускат. Така се установяват и по-леки степени на свличане. Когато се наблюдава пролапс, тогава от хименалния пръстен се напипват шийката, матката, влагалището и грубо казано, те изпадат извън влагалището. Когато се диагностицира пролапс, нещата са сериозни. Обичайно пациентките изпитват силен дискомфорт, защото с пръсти могат да напипат между краката си гореспоменатите структури. Получават се протривания от бельото и движението на изпадналите органи, а понякога се наблюдава и кървене.
– Каква е причината да се стигне до това състояние?
– В моята практика наблюдавам, че например майката има свличане, а и дъщерята – също. Но раждането на голямо бебе и особено бързо случилите се раждания – т.нар. преципитирани раждания, които завършват спонтанно за по-малко от три часа – нерядко водят до разтягане на влагалището. Освен слабост на съединителната и мускулната тъкан, роля играе и повишеното налягане в коремната кухина. Пациентки с наднормено тегло също са по-засегнати. Ние, лекарите, често откриваме проблема, когато пациентката има рецидивиращи и повтарящи се уринарни инфекции. Тогава се променя позицията на пикочния мехур, остава остатъчна урина, което води до тези възпаления. В много случаи го установяваме при един нормален преглед. Може да има леко свличане и пациентката дори да не знае за това. Тогава избягваме да лекуваме тези пациентки, защото е твърде рано.
– Каква терапия трябва да се прилага?
– За по-леките случаи препоръчваме упражненията на Кегел, които са достъпни и в интернет лесно може да се открие информация как се правят. При липса на клинична симптоматика пациентката може чувствително да забави развитието на това състояние. То прогресира с годините напред и става все по-видимо. Лошото на това заболяване е, че оставено и без лечение, и при лечение, има рецидивиращ характер. За съжаление не може да се излекува без оперативна интервенция, лазер и др. Упражненията на Кегел забавят чувствително заболяването. Те могат да се правят и като превенция от жени, които дори не са предразположени към спадане на матката.
– Какви са другите методи?
– В момента има много модерни лазери и това е добър вариант за лечение, защото няма никаква болка. Това е вагинален лазер, който прониква в дълбочината на мускулната и съединителната тъкан, води до загряване на стените, повишено кръвоснабдяване и свиване на колагена, вследствие на което се получава стегнато, по-витално и чувствително влагалище. При трудно подвижните жени се поставят песари. Това са, образно казано, „гривни“, които избутват всичко нагоре и го държат високо. Гинекологът, който го поставя, трябва да е достатъчно опитен, защото е нужно да се избере точният размер, иначе ако е твърде малък, той се свлича заедно с матката; ако е твърде голям, убива и създава сериозен дискомфорт. Песарът трябва да се подменя през няколко месеца, но първо тъканта да се възстанови и едва след това да се постави нова „гривна“.
– Крие ли някакъв риск този метод?
– Има жени, които неглижират състоянието си и забравят или пропускат да подменят песара и се получават инфекции или сраствания. Налага се дори да режем гривната, което води до травми. Най-добре е да се направи пластика на влагалищните стени, при която се поставят платна, както при хернията, но възстановителният период е поне шест месеца, през които жената не трябва да прави никакви физически усилия. При увредени и трудно възстановими пациентки с невъзможност за прилагане на упойка, най-подходящо е поставянето на песарите. Важно е жените да внимават и с теглото. Наддаването увеличава налягането върху коремната стена и повишава риска от прогресиране на състоянието. За по-младите с по-слабо изразено състояние е добре да се направи безкръвно лечение – лапароскопия, при която и възстановителният период е много по-кратък.
– Съществуват ли други алтернативи?
– Друг начин е окачването. Поставят се специални куки, които повдигат влагалището. Често пластиката на влагалищните стени се комбинира с хистеректомия, при която се премахва матката, тъй като след извършването на хистеректомия се наблюдава спадане на влагалището и това рецидивира. Тук също поне половин година жените трябва да се пазят от всякакви натоварвания.
– Възрастта има ли значение за появата на състоянието?
– Да, води до прогрес. Ако една жена около 40-те след раждане на едро бебе има леко изразен десцензус, в годините състоянието ще се задълбочи. На 60 г. тя може да има изразен десцензус, а на 80 – пролапс. Аз съветвам пациентки с по-изразено свличане на влагалищните стени да обмислят оперативна интервенция преди 70–80-годишна възраст, защото се натрупват други заболявания и те преминават в рискова група. Много е важно жените да бъдат правилно информирани, да се запознаят с повече подробности, за да могат заедно с наблюдаващия лекар да изберат правилния момент и подходящото лечение.
– Има ли период, в който трябва да се извърши операцията?
– Не трябва да се отлага интервенцията – жена на 60, която отлага операцията до 80 г., може да стигне до тотален пролапс, при който всичко изпада през влагалищния вход. Тогава оперирането и възстановяването са значително по-трудни. Изборът на правилния момент е ключов. При извършване на пластика операторът трябва да бъде опитен. По време на операцията се изрязва предна и задна част на влагалищните стени под формата на ромб. След това мястото се зашива и се стеснява площта на влагалището. Важна е прецизността – ако изрязаният ромб е твърде малък, свличането ще продължи; ако е твърде голям, влагалището ще стане прекалено тясно, което води до сериозен дискомфорт и затруднения в половия живот. Това е и причината лапароскопският метод да навлиза все повече, особено при по-младите пациентки.
– За всички жени ли са подходящи упражненията на Кегел?
– Всяка жена може да ги прави. Вече има достатъчно информация в интернет, но и ние, като лекари, сме на разположение да дадем съвети. Доказано е, че упражненията забавят прогресията. Само ще обърна внимание, че лазерите вече не са такава сериозна финансова тежест. Все пак това е състояние, което може да доведе до такива последствия за женското здраве, включващи и нарушена или напълно липсваща полова активност.
Милен КИРИЛОВ
