Трудно е да се определи откъде точно започва историята на кетчупа, но много учени са съгласни, че този сос произхожда от Китай, където се е наричал „ке-ча“, което означава „рибен сос“.
Този най-древен вариант няма нищо общо със съвременния кетчуп, който познаваме днес. Той се приготвял без никакви домати чрез ферментиране на рибни вътрешности и соеви зърна, които след това са се превръщали в специфична паста за употреба в различни ястия.
Когато моряците донесли тази новост в Европа, започнал период на експерименти: добавяли се ядки, гъби и аншоа – с други думи, каквото готвачът можел да намери. Британците били първите, които предложили използването на домати като основа за кетчуп, а американецът д-р Джон Кук Бенет отишъл по-далеч и дори открил лечебни свойства в соса.
През 1834 г. лекарят открива, че термично обработените домати имат по-висока концентрация на ликопен, антиоксидант, който според американеца е способен да лекува диария, ревматизъм и дори плешивост. Бенет използва тези свойства като основа за рекламната кампания на доматения сос, който приготвял, и това скоро превръща кетчупа в много търсен лекарствен продукт.
По-късно, обединявайки се с предприемача Александър Майлс, д-р Бенет патентова „екстракт от домат“ – по същество кетчуп под формата на таблетки. С течение на времето учените разширили познанията си за доматите, осъзнавайки, че въпреки съдържащите се в него ликопен и витамини, това не е достатъчно за лечение на сериозни заболявания.
През 20 век кетчупът най-накрая мигрирал в кухнята и дори се сдобил със собствен празник: 5 юни се счита за Международен ден на кетчупа.
