Когато пациентите спрат да приемат лекарства за отслабване, благоприятният ефект на медикаментите върху теглото и други здравословни показатели изчезва за по-малко от две години. Това е установил широк анализ на вече съществуващи изследвания, предаде Ройтерс, цитирайки учен от Университета на Оксфорд.
Изследователите са прегледали данни за 9 341 пациенти с наднормено тегло или затлъстяване, включени в 37 проучвания с общо 18 различни медикамента за отслабване. Те установили, че пациентите възвръщат средно почти 0,4 кг на месец след спиране на лекарствата и обикновено достигат теглото си от преди началото на лечението за около година и осем до девет месеца.
Подобренията в сърдечното здраве, като кръвно налягане и нива на холестерол, които са настъпили по време на лечението, също се очаква да се върнат на предишните си стойности средно за около година и четири до пет месеца след спиране на терапията, според публикация на изследването в медицинското списание The BMJ.
Около половината от пациентите са приемали GLP-1 медикаменти – клас лекарства, които имитират хормона, потискащ апетита – включително 1 776 души, получили по-новите и по-ефективни лекарства семаглутид, продаван като „Оземпик“ (Ozempic) и „Вегови“ (Wegovy) от „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk), както и тирзепатид, продаван като „Мунджаро“ (Mounjaro) и „Зепбаунд“ (Zepbound) от „Илай Лили“.
Скоростта на възвръщане на теглото била по-висока при семаглутид и тирзепатид – средно почти 0,8 кг на месец. „Но тъй като хората на семаглутид или тирзепатид първоначално губят повече тегло, всички достигат до базовото си тегло приблизително по едно и също време“, обяснява старши изследователят д-р Димитриос Кутукидис от Университета на Оксфорд.
Това означава, че пациентите се връщат към първоначалното си тегло средно за около година и четири до пет месеца, след спиране на тези нови лекарства, в сравнение с година и осем до девет месеца при другите медикаменти.
Независимо от свалените килограми, месечното възвръщане на теглото след медикаментозна терапия било по-бързо отколкото след поведенчески програми за управление на теглото, установили още изследователите.
Ретроспективното изследване не позволява да се определи кои пациенти са по-склонни да задържат сваленото тегло. „Да разберем кой се справя добре и кой не – това е един от ‘свещените’ въпроси при изследванията на отслабването, но все още никой не е намерил отговора“, казва Кутукидис.
