На 10 декември ще стане ясно дали ще мине под закрилата на ЮНЕСКО като нематериално наследство
Може би вече няма българин, който да не опитва в ежедневието си ястия, произлизащи от италианската кухня. И ако те са само имитация на онова, което се яде на Апенините, на Ботуша кухнята означава освен вкусове, аромати и продукти, и нещо друго -споделяне на момента на храненето с другия или с другите.
Италианците очакват с трепет 10 декември, когато ще разберат „присъдата“ за част от собствената си душа. В Ню Делхи Комитетът на ЮНЕСКО ще реши дали Италианската кухня -не просто сбор от рецепти, а живо наследство от жестове, истории и чувства, ще бъде призната за нематериално културно наследство на човечеството. В Италия, както и сред милионите, които обичат нейните вкусове по света, сърцата туптят в очакване, защото става дума не за храна, а за памет, връзка, грижа и обич.
Всичко започна на 23 март 2023 г., когато Министерството на земеделието и горите заедно с Министерството на културата официално издигнаха кандидатурата под знака „Италианската кухня, между устойчивост и биокултурно разнообразие“. Още тогава беше ясно, че не става дума за защитата на едно ястие или ритуал, а за признаване на цял културен модел, който оформя ежедневието на повече от 60 милиона италианци у дома и 80 милиона по света.
Това е кухня, която живее във всяко семейство, на всеки местен пазар, в малките села и големите градове, в общностите, които носят Италия в себе си дори на хиляди километри разстояние. В този огромен културен пъзел няма една-единствена италианска кухня. Има множество местни традиции, които са различни като акцентите, пейзажите и спомените на хората, които ги пазят. И все пак тези различия се вплитат в една обща нишка: споделянето на храна като акт на грижа, уважение към земята и сезоните, предаване на знанията чрез ежедневието. Приготвянето на ястие в Италия е начин да кажеш „грижа ме е за теб“ не просто с думи, а с жестове, аромати и внимание. Това е „кухнята на чувствата“, както я описва самото досие, подготвено за представянето на кандидатурата.
На 10 ноември експертният орган на ЮНЕСКО вече даде първото си „да“, препоръчвайки официално включването на Италианската кухня в списъка на нематериалното световно наследство. В доклада се подчертава, че тази традиция е пример за устойчиво развитие, защото насърчава равнопоставеност между половете, укрепва социалната сплотеност, включва всеки, независимо от възраст или произход, и предлага модел за борба с разхищението на храна. Изводът на експертите е ясен: кандидатурата е силна, последователна и напълно в духа на принципите на ЮНЕСКО. Ако политическото решение на Комитета през декември потвърди това становище, Италия ще стане първата държава в света, чиято кухня като цяло ще бъде призната за световно наследство.
През август 2023 г. в Помпей беше представено официалното лого на кандидатурата -това е ръка на готвач, която „разбърква“ символи на италианската култура и кухня в динамична композиция като опашка на комета. Под него стои прост и емоционален надпис: „Аз обичам италианската кухня, кандидат за наследство на ЮНЕСКО“. Беше създаден дори химн за каузата. „Vai Italia“ беше написан от легендарния композитор Могол и изпят от Ал Бано, чийто глас е познат и обичан по цял свят.
Всички експерти са категорични, че италианската кухня не е само култура. Тя е и икономическа сила от световен мащаб. Според изследвания на Deloitte през 2024 г. стойността ѝ е достигнала 251 милиарда евро, представлявайки 19% от глобалния ресторантьорски пазар. Въпреки това явлението „Italian sounding“ продължава да причинява щети от около 120 милиарда евро годишно, напомняйки колко ценена и същевременно колко имитирана е тази традиция. Италианската агро-хранителна верига представлява около 15% от националния БВП, а продуктите със защитен географски произход достигат стойности от над 20 милиарда евро, с процъфтяващ износ и силен международен авторитет. Еногастрономическият туризъм също расте с впечатляващи темпове и през 2024 г. е генерирал повече от 40 милиарда евро.
Ако ЮНЕСКО официално признае италианската кухня за световно наследство, ефектът ще се почувства веднага. Експерти очакват увеличение на туристическите посещения с 6 до 8 на сто в първите години, а след това по-умерено, между 2 и 3 %.. Това би означавало 18 милиона нови посещения само за първите две години, което ще бъде като истински катализатор за туризма, икономиката и международния имидж на Италия.
Всичко това прави предстоящото решение на 10 декември още по-заредено с емоции. 24 държави -от Франция до Китай, от Бангладеш до Етиопия, ще трябва да гласуват в Ню Делхи окончателното политическо решение. Техническата оценка вече стои на страната на Италия, но последната дума предстои.
И когато този ден настъпи, може би светът ще каже нещо по-голямо от административно „да“: че италианската кухня не принадлежи само на Италия, а на всички, които вярват, че храната е памет, връзка, семейство и култура, и че зад всяка паста, пица, фокача стои история, която заслужава да бъде защитена.
