Очарованието от велики умове винаги е било съпътствано от въпроса как тези хора са функционирали в собствените си домове. Лев Толстой е смятан за морален стълб на европейската литература, но случилото се зад стените на дома му е много по-мрачно, отколкото някой би очаквал. Дневниковите записи на съпругата му София Толстой днес са най-силното доказателство, че бракът с гений може да бъде и проклятие.
Това е гласът на жена, живяла години наред самотна, потисната и емоционално изтощена.
Снимка: Социална мрежа Х
София ражда тринадесет деца, управлява огромно домакинство и прекарва часове в преписване на ръкописи, които по-късно ще се превърнат в шедьоври. Именно през тези изтощителни нощи се оформя най-дълбокото ѝ разочарование. Тя пише, че съществуването ѝ в тази къща няма тежест или емоция. В една от най-трогателните си бележки тя пише:
– Оставам сама сутрин, следобед и вечер. Трябва да удовлетворявам желанията му и да отглеждам децата му. Аз съм мебел, аз не съм жена.
Снимка: Социална мрежа Х
Този цитат разкрива как е изглеждало на практика ежедневието на жената, която е поддържала функционален света на Толстой. Чувствата ѝ са били маловажни, нуждите ѝ несъществуващи. Всичко се е свеждало до служене, докато вътрешният ѝ живот е бил угасван всеки ден.
Бременност, невидимост и болка
Бременностите, вместо да донесат повече нежност и грижа, донесоха още по-голяма дистанция. За София те са повратни моменти, в които тя осъзнава колко е сама. Тя пише:
– Бременността ми е виновна за всичко. За Льова аз не съществувам веднага щом забременея. Това е жестоката истина. Тогава жената разбира дали съпругът ѝ наистина я обича.
Снимка: Социална мрежа Х
Това изречение обобщава пълната несправедливост на живота ѝ. Публично Толстой проповядва любов, морал, жертвоготовност и скромност, но насаме не успява да осигури дори елементарна емоционална сигурност на жената, с която споделя дома си.
Задушаване на вътрешния свят
София е образована, любознателна, изпълнена с вътрешен живот. Тя обича музиката, четенето, изкуството и мисленето, но животът в дома на Толстой ѝ отнема това ден след ден. Обкръжението ѝ я уверява, че това не е за нея.
– Защо на една безполезна жена като мен би ѝ бил нужен интелектуален или артистичен живот, питат всички. Не знам, но вечното му потискане в името на гения е голямо нещастие.
Снимка: Социална мрежа Х
Музиката е единственият ѝ прозорец към свободата, нейното малко лично бягство, но дори и това не ѝ е позволено. Домът на Толстой не е място, където музиката е добре дошла. София пише:
– Студенината му е мъчение за мен, затова започнах да търся нещо, което да изпълни вътрешния ми живот. Влюбих се в музиката, но в тази къща музиката не е добре дошла и ме критикуват жестоко за това.
Присъдата, която разбива живота ѝ
Най-болезненото откритие в семейния ѝ живот идва, когато преписва дневника на съпруга си. Там тя намира изречение, което разбива остатъците от надеждата ѝ.
– Преписах дневника на Левочка до точката, в която той пишеше, че няма любов, а само физическа нужда и практическа нужда от другар. Ако бях прочела това преди двадесет и девет години, никога нямаше да се оженя.
Това е моментът, в който София осъзнава, че бракът ѝ всъщност е съюз, в който никога няма да има място за гласа ѝ, за нежността ѝ или за душата ѝ.
Жената, която държи всичко, но чието сърце не е пазено от никого
Днес връзката им все по-често се описва като модел на емоционално насилие. София не е е пасивна или слаба. Тя е била силна, талантлива и дълбока жена, която се е опитвала да живее според ценностите си, но през цялото време е живяла в система, която я е заглушавала. Тя е държала за семейството си, децата си, домакинството си и творчеството на Толстой, но никой не е държал за нея.
Дневникът ѝ остава единственото място, в което може да диша. Той служи като документ, който разкрива цената, която жените често плащат, когато живеят с мъж, когото целият свят възхвалява. Той е бруталната истина на една епоха и един от най-важните женски гласове от сенките на литературната история.
Редактор: Петя Иванова
