Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението от 19 февруари тази година на Софийския апелативен съд (САС) по делото за убийството на 33-годишната Евгения Владимирова и връща казуса за ново разглеждане от друг състав на същия съд, пише „Дарик“.
Съпругът на жертвата Орлин Владимиров и баща му Пламен Владимиров бяха осъдени от САС на доживотен затвор за убийството, извършено през 2021 г. Тялото на младата жена беше открито в куфар във водоем край Перник – случай, който предизвика силен обществен отзвук.
Какво вижда ВКС като проблем
Според ВКС при въззивното решение на САС са допуснати съществени процесуални нарушения. Апелативният съд е изключил от доказателствената съвкупност показанията на полицейски служители, които пресъздават съдържанието на проведените с подсъдимите „оперативни беседи“.
САС е отказал да цени и протоколите от следствени експерименти с участието на двамата, проведени преди формалното им привличане като обвиняеми.
Апелативният съд е мотивирал това с тезата, че са нарушени правата по чл. 2, § 3 от Директива 2013/48/ЕС – правото на достъп до адвокат, правото да бъдат уведомени и да запазят мълчание, както и правото на връзка с трети лица при задържане.
Прието е, че в момента, в който по време на беседите и следствените експерименти подсъдимите дават уличаващи ги данни, те фактически престават да бъдат свидетели и се превръщат в заподозрени/обвиняеми, без да им се разяснят правата.
Въпреки тази позиция обаче САС е приел, че „порочността“ на следствените експерименти не засяга показанията на поемните лица, присъствали при провеждането им, и ги е използвал като доказателство.
ВКС подчертава, че още с факта на задържането и провеждането на беседи по конкретното тежко престъпление Орлин и Пламен Владимиров са били третирани като заподозрени, за които е задължителна адвокатска защита.
За върховните съдии остава неясна и тезата на апелативния съд, че техните изявления били „извънпроцесуални“, при положение че са направени именно в рамките на следствени действия по образуваното наказателно производство.
Според ВКС, след като САС все пак е ползвал показанията на свидетелите като източник на факти за инкриминиращите изявления на Пламен Владимиров, съдът е бил длъжен да прецени дали тези данни не са съществена част от доказателствения материал, послужил за осъждането му като помагач.
Критика към работата на апелативния съд
В мотивите си ВКС критикува САС, че се е „дистанцирал“ от задължението да провери доказателствените изводи на първата инстанция.
Вместо да ги анализира критично, ги е „утвърдил безкритично“, без да приложи логиката на цитираната европейска директива и без да прецени дали допуснатите нарушения не подкопават стандарта за справедлив процес.
Така, според ВКС, въззивният съд е основал изводите си върху уязвими от процесуална гледна точка доказателства, чието използване не може да бъде оправдано с посочените мотиви.
Спорът за експертизите
Касационната инстанция приема за основателни и възраженията, че САС не е разгледал задълбочено различията между експертните заключения, приети от първата инстанция, и това от въззивното производство. Става дума за ключовия въпрос дали в механизма на причиняване на смъртта на Евгения участие е имало и поставеното (намотано) стреч фолио около главата ѝ.
Защитата е акцентирала върху заключението на допълнителната експертиза в своя теза пред апелативния съд, но САС не е дал мотиви защо не приема този извод. Според ВКС липсата на ясно съдебно обосноваване оставя без отговор важни аргументи на защитата.
Жалбите на частните обвинители
ВКС намира за основателни и оплакванията на частните обвинители, изложени в касационната им жалба. Във въззивното производство те са настоявали за утежняване на положението на двамата подсъдими, включително за налагане на наказание „доживотен затвор без замяна“.
Според върховните съдии апелативният съд е бил длъжен да разгледа и тези доводи – дори и в крайна сметка да прецени, че не водят до желания резултат, трябва да има мотивиран отговор защо не се приемат като достатъчно основание по чл. 38, ал. 1 от НК.
Обща оценка на ВКС и какво следва
Съдебният състав на ВКС обобщава, че извършената от САС процесуална дейност не отговаря на стандарта, заложен в чл. 314 и чл. 339, ал. 2 от НПК.
Според ВКС констатираните нарушения могат да бъдат отстранени чрез ново въззивно производство пред друг състав на апелативния съд.
При повторното разглеждане САС трябва да направи прецизен анализ на всички доказателствени материали – тяхната допустимост, достатъчност и достоверност – и на тази база да изгради фактическите си изводи според изискванията на чл. 303 НПК.
Съдът трябва и изрично да се произнесе по възраженията на всички страни, а при необходимост да проведе допълнително съдебно следствие.
Решението на ВКС е подписано с особено мнение от един от членовете на съдебния състав, което показва, че дори на върховно ниво казусът остава сложен и спорен.
