Множество безсмислени административни задължения са факторът, който в най-голяма степен води до бърнаут сред учителите. Около 47% го поставят на първо място, пише Телеграф бг.
Следват прекомерно натоварване – 42%, ниска мотивация на учениците – 41%, липса на разбиране и заинтересованост от страна на родителите – 37%.
Данните са от тест за нивата на бърнаут, попълнен от 6085 педагози в Стрес портал – електронна платформа за диагностика и превенция на риска от бърнаут синдром и развиване на устойчивост при педагогическите специалисти.
Резултатите бяха оповестени на форум в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с участието на представители на МОН, образователни институции, университетската общност, учителските синдикати и работодателски организации.
Стрес порталът за учители е създаден по Националната програма „Профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти“ на МОН.
Платформата предлага първия системен подход за редуциране на стреса и изграждане на психическа устойчивост при педагозите. Порталът функционира като комбинация от сертифицирани инструменти за изследване на стресогенни състояния. С тях учителите могат да измерят доколко са засегнати от бърнаут, да получат индивидуални насоки за справяне и да проследят напредъка си.
До момента са обобщени данните за 2024 г., предстои анализ и за 2025, уточни проф. Юрий Янакиев, който е начело на катедрата „Педагогика и психология“ към ПУ „Паисий Хилендарски“. Изследователят е и ръководител на националната програма, в рамките на която е създаден Стрес порталът.
„Нивата на професионален стрес не са само в учителската гилдия. Времето на бързи промени води до по-трудна адаптация. Нашето поколение живее в условията на технологична революция. За да са приети учителите, да запазят авторитета си и да отговорят на очакванията на децата, е нужно да вложат много усилия и енергия за адаптация“, каза проф. Янакиев.
Той подчерта, че проблемът не е само професионален, а и социален. Учителите имат нужда от лидерство, но и от менторство, от споделяне. По програмата е извършено обучение на около 60 училищни психолози.
Ще има и референтен списък на психолози в сайта на МОН – специалисти, които ще консултират учители присъствено и онлайн,ще обучават екипи при кризи.
Основен приоритет обаче остава превенцията на тези състояния, преди да са се превърнали в пасивно или агресивно поведение, подчерта проф. Янакиев. За тази цел порталът постоянно се обогатява и с информационни материали.
Държавата трябва да създава компенсаторни механизми, но и всеки трябва да си помогне сам, каза лидерът на Синдикат „Образование“ д-р Юлиян Петров.
Той припомни, че по идея на ПУ и учителския профсъюз с финансиране от МОН още преди години бе направено първото изследване на бърнаут в учителската гилдия. То установи, че от професионално прегаряне са засегнати 60% от българските учители. Това до голяма степен надхвърля европейските норми. „Тогава посланието бе, че държавата трябва да се грижи за доктори и учители – каза д-р Петров. Новото днес е, че тя трябва да генерира компенсаторни механизми, които са практика в Европа – учителят да бъде разтоварван с необходимите дейности, с възможности за спорт и културни мероприятия. Но държавата или няма възможност, или няма този приоритет. И днес казваме, че всеки учител трябва също да се погрижи за себе си. Стрес порталът е една възможност всеки с акаунта си от МОН да попълни анкета и да си направи автодиагностика. След това му се предлагат различни варианти как да се разтовари.“
Д-р Петров добави, че медиците и учителите в най-голяма степен са засегнати от бърнаут, но лекарската гилдия има по-висока степен на справяне. „Учителите имат нужда да им се помогне, защото последиците от бърнаут са лоши и за професията, и за личността. Ако един учител е с над 70% професионално прегаряне, той изпада в безразличие и не е толкова добър. В личен план страда от психическо натоварване, подложен е на болести и не е полезен и за себе си“, описа д-р Петров.
В национален мащаб държавата би могла да създаде свои инструменти или да използва европейски опит. В някои държави има практика – през 3, 5 или 7 г. преподавателите да имат право на 1 г. пауза за възстановяване и квалификация. Има различни формати на финансиране, но във всички случаи през този период не се работи с ученици.
Това ги прави по-устойчиви да работят до 65 г., каквато е пенсионната възраст за учителите в България, както и всички с III категория труд. Като компенсаторен механизъм учителите у нас могат да се пенсионират и 3 години по-рано, писа marica.bg.
„Не без наше съдействие беше създадена Национална програма за профилактика и рехабилитация и на учителите се възстановяват част от средствата, когато използват рехабилитационните центрове в България“, добави д-р Петров.
