Навръх рождения си ден Мария Илиева застана пред Мон Дьо не просто като звезда, а като жена, която е минала през сривове, съмнения, физическа трансформация и духовно прераждане.
В изповед, която повече звучеше като равносметка и като нов старт едновременно, певицата разкри слабостите си, страховете, спънките в кариерата и в любовта и как е успяла да не изневери на себе си.
„Всеки ден ми се налага да укротявам максималиста в себе си. Предпочитам да съм по-бавна във времето, но със стойностно и категорично присъствие, отколкото да бълвам, само за да се чува името ми“, признава Илиева.
С времето певицата се освобождава от нуждата да угажда на всички.
„Когато бях по-млада, исках непременно да се харесам на всички. Днес това не ме интересува. Моето изкуство събира най-правилните хора за мен“, категорична е звездата. А по думите ѝ именно периодите на слабост са я изградили.
„Те отключват негативност, но и те правят по-силен“, заяви тя. И си припомни един голям шок в живота си, който се случва след първия й сингъл „Лунен сън“.
„Събудих се звезда още на първия ден. Имах няколко чифта дънки, тениски и маратонки – това беше целият ми гардероб. Но хората ме спираха по улиците, плачеха.“ Точно тогава разбира, че признанието няма нищо общо с външния блясък.
След като ражда дъщеря си София, Мария става почти 100 килограма. Но успява да се справи и с това.
„За четири години свалих около 40. Потърсих помощ от лекари заради хормоните. Нищо не е страшно. Всичко е обратимо“, казва тя спокойно. Именно този път я отвежда и до създаването на подкаст за здраве и дълголетие – с личен опит и с участието на специалисти.
Навръх личния си празник Мария Илиева пуска и нов сингъл „Diva Diva“ – първият ѝ официален дует с жена – Прея.
„Паснахме си вокално и енергийно. Това е третият ми сингъл тази година и с него затварям един много силен цикъл.“
През следващата година Мария Илиева отбелязва 25 години на сцена. И си спомня за няколко смели свои решения.
„Ентусиазмът, енергията и мечтите ми са още живи, както в самото начало.. Най-смелото ми решение определено бе да зарежа сигурната работа като застрахователен брокер и да репетирам в читалище с първата си група.. Бях без пари. Казах си, че спирам. Тогава Господ започна да ми помага“, сподели тя. И продължи за една от точките на отчаяние:
„Нищо не вървеше, нямах средства. Реших, че спирам. И точно тогава помощта дойде.“
Връзката ѝ с Александър тя описва като естествена и тиха опора. „Огромното доверие и възхищение, което изпитвам към него, е в основата на всичко.“ А с децата си признава, че е строга, на моменти авторитарна, но се старая да цели мярката.
