Един значителен финансов ресурс в българското здравеопазване се пренасочва в „съмнителни посоки“ заради масовата практика издадени направления да остават неизползвани. Този проблем, според общопрактикуващия лекар от София д-р Мирослав Спасов, отваря широко вратата за злоупотреби.
Според д-р Спасов, липсата на политическа воля за решаване на този и редица други проблеми в сектора е очевидна, тъй като настоящото положение е „изгодно за мнозина по високите етажи на властта“.
Доброволен отказ от здраве отваря вратата за злоупотреби
Д-р Спасов алармира, че около 30% от издадените направления за специалист или изследвания от личните лекари не се оползотворяват.
Най-честите причини са пропуснати срокове за посещение, както и пациенти, които отказват профилактични прегледи с мотива, че се следят частно.
Медикът коментира пред БНР, че тази практика е удобна за политиците: „Когато българските граждани не заявят своите реални нужди от здравни услуги, след това в медиите се тиражира, че едни около два пъти повече суми се използват за черния пазар.“
Решението е в рационално изразходване и остойностяване на всички здравни услуги, което ще позволи по-добро планиране и контрол върху разходите. Той даде пример със злоупотребите в болниците чрез търгове с различни цени.
Несъбираемата вноска товари спешните отделения
Друг огромен и неглижиран проблем е казусът с несъбираемостта на здравната вноска. Д-р Спасов посочи, че става въпрос за 1,180 млн. здравно неосигурени граждани.
Той подчерта, че тези хора често работят, но умишлено не плащат вноските си. Впоследствие те товарят спешните отделения на големите болници, където държавата е принудена да заплаща за прегледите им.
Бюджетът не решава генералния проблем
Общопрактикуващият лекар е категоричен, че новият бюджет за здравеопазване не решава генералния проблем с недофинансирането, въпреки че се тиражира като най-голям досега.
По думите му, за поредна година лекарите получават някакви увеличения, които обаче в крайна сметка „се изразходват неправомерно“.
Д-р Спасов дефинира като ключова липсата на национален колективен трудов договор, който да регламентира справедливо и прозрачно заплащането на всички работещи в здравната система.
