Астрономите получиха първия детайлен поглед към вътрешната зона около бяло джудже, което буквално се храни със своя звезда-спътник.
Проучването, проведено с космическия телескоп IXPE, разкрива досега недостъпни високоенергийни процеси в системата EX Hydrae – разположена едва на 200 светлинни години от Земята. Резултатите са публикувани в The Astrophysical Journal, съобщава Space.
EX Hydrae принадлежи към класа на междинните полярни звезди – системи, в които бяло джудже поглъща материя от близък спътник. Учените успяват за първи път да наблюдават колосален поток от гореща звездна материя, простиращ се на около 3200 км – почти наполовина от диаметъра на самото бяло джудже.
Звездата-спътник обикаля за 98 минути, а откъснатата от нея материя пада върху повърхността на джуджето в непрекъснато „преливане“.
Една от най-изненадващите находки е силното рентгеново отражение от повърхността на бялото джудже. Макар теоретично да се предполага отдавна, подобно отражение от падащия поток никога досега не е било регистрирано. Наблюденията показват, че рентгеновото лъчение се разсейва в космоса значително по-интензивно от очакваното.
Междинните полярни звезди се отличават с магнитни полета със средна сила – достатъчни да привличат материята към полюсите, но не толкова мощни, че да предотвратят образуването на акреционен диск.
В такива системи магнитните сили повдигат част от натрупаната материя, оформяйки фонтани от звезден газ, падащ към полюсите със скорости от милиони километри в час.
Астрономите потвърждават и съществуването на сблъсъци между падащия поток и повдигнатия от магнитното поле материал. Това създава вертикални колони от турбулентен газ с температури от милиони градуси по Целзий – източникът на наблюдаваните рентгенови емисии.
Новите данни дават ценна информация за начина, по който белите джуджета взаимодействат с близките си звезди и за физиката на акреционните процеси в тези екстремни системи. Според учените това е само първа стъпка към по-пълното разбиране на „вампирските“ звезди, които бавно, но сигурно изяждат своите космически партньори.
