Гражданското общество има своята роля, но не може да застава над демократичния мандат. Ако въвеждаме нови механизми „в защита на демокрацията“, правилата трябва да са кристално ясни.
Неяснотата се превръща в инструмент за злоупотреби. Например – кой ще определя кои неправителствени организации (НПО) ще наблюдават изборите? Кой ще носи отговорност, ако те злоупотребят с тази роля? Това заяви Елена Йончева, независим член на Европейския парламент, по време на дебатите в Страсбург, посветени на предложението на Европейската комисия за Щит за демокрацията.
Комисията представи проекта си преди две седмици заедно със Стратегия за гражданско общество.
Двете инициативи предвиждат, с аргумента за борба с дезинформацията и външна намеса в медиите и изборите, създаване на инструменти, чрез които ще се увеличи ролята на неправителствените организации в проверка на фактите, в определяне на честността на изборите, в публикациите в социалните мрежи и др.
Медиите трябва да бъдат свободни – и от политическо влияние, и от натиск на частни структури, включително неправителствени организации. Рискуваме да прехвърлим власт от демократично избраните институции към неизбрани организации, каза още Елена Йончева.
Тя предупреди, че Брюксел променя подхода си от едната крайност към другата – от медийна саморегулация към многопластов контрол – регулатори, европейски органи, а сега и неправителствени организации, които да следят информационния поток. Това не укрепва свободата – това размива нейните граници, беше категорична Елена Йончева.
Според нея – „Ако наистина искаме да защитим демокрацията, трябва да използваме инструменти, които дават яснота, прозрачност и баланс, а не такива, които могат да подкопаят самата основа на нашата система. Демокрацията ни се нуждае от надграждане, а не от замени.“
В допълнение Елена Йончева припомни, че наблюдатели на изборите сега са авторитетни и международно признати институции като ОССЕ и ПАСЕ. С новите предложения Европа е на път да вклини в политическия процес неправителствени организации, които нямат ограничения нито по отношение на финансирането, нито по отношение на лобирането.
В пленарната зала в Страсбург във вторник инициативата на Европейската комисия получи множество критики.
Този инструмент представлява заплаха за устоите ни. Позволява вмешателство в изборите. Не може да си присвоявате суверенитета на отделните държави. Той отнема правото на свободен избор на гражданите. Това ще разруши ЕС, каза Беата Шидло (Полша, Европейски консерватори и реформисти).
Европейската комисия се превръща в министерство на истината. Искате да запушите гласа на тези, които имат различно мнение, коментира Данило Дела Вале (Италия, Левицата). Марике Елерс (Нидерландия, Патриоти за Европа) се обърна към залата с думите – „книгата на Джордж Оруел „1984“ не е наръчник, а предупреждение“. Според нея предлаганият щит изглежда като механизъм за запушване на устата на тези, които мислят различно.
Кристине Андерсон (Германия, Европа на суверенните нации) призова ЕС да не налага своята представа за демокрация на европейските граждани.
Щитът ще се превърне в институция, която ще позволява да се нападат правителства, неудобни за Брюксел. По този начин Брюксел ще може да се намесва в изборите, заяви Стефано Каведаня, (Италия, Европейски консерватори и реформисти).
Става въпрос за разтърсване на основите на медиите. Това не е нещо, което идва отдолу нагоре, а се налага от Европейската комисия, беше позицията на Том Вандендрише (Белгия, Патриоти за Европа), а Клаудио-Ричард Тързиу (Румъния, Европейски консерватори и реформисти) предупреди, че ще се заглушават всякакви гласове, които не са част от официалната линия. Ще се създаде инструмент за идеологическа цензура, според него.
Константинос Арванитис (Гърция, Левицата) заяви, че не може да се подкрепят такива разходи и определи инициативата като половинчата.
Част от финансирането на тази инициатива ще бъде предвидена в бюджета на новата програма AgoraEU. Той е в размер на 8,6 милиарда евро за периода 2028-2034 г. От тях 1,8 милиарда евро са предназначени за направлението „Творческа Европа – Култура“, 3,2 милиарда евро за направлението „Медии“ и 3,6 милиарда евро за направлението „Демокрация, граждани, равенство, права и ценности“.
