Валери Петров (1920–2014) е един от най-обичаните български поети, известен с изящния си език, деликатния хумор и умението да съчетава дълбоки теми с лекота и топлота. Пише както за възрастни, така и за деца, а поезията му се отличава с човечност, философска дълбочина и любов към красивото в живота.
„Гореща молба“ е едно от най-въздействащите стихотворения на поета. Макар творбата да е кратка, тя се превръща в символ на една от големите теми в неговото творчество. Това стихотворение е характерен пример за зрелия, мъдър и самоироничен стил на Валери Петров. В него авторът говори открито за старостта, но вместо да я представя трагично, я превръща в повод за размисъл, усмивка и човешка близост.
„Гореща молба“ е стихотворение за смелостта да приемеш времето, но и за волята да продължиш напред. То показва колко важно е човек да не губи радостта, творческото желание и връзката с другите, дори когато животът навлиза в своята „есен“. Валери Петров превръща темата за старостта в интимен, човешки и дори усмихнат разказ – разказ, който ни напомня, че достойнството се ражда от способността да гледаме на себе си с нежност и хумор.
Гореща молба
Дните есенни вече започнаха
и ми идва наум старостта
Нищо! – нека се смесват на плочника
жълто слънце и жълти листа.
Още пръстите търсят писалката,
още радва ме топлия ден,
само дето смущава ме малката
аналогия с други край мен.
Млади хора, на помощ елате ми
в една есен подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.
Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа
че е правилен вашия съд.
Това дело е дело обществено
и вий строги бъдете съвсем.
Аз не ще ви послушам естествено,
но това е отделен проблем.

