Димитровградското село Горски извор отдавна е спечелило необичайна слава – преминаващите шофьори го наричат „столицата на тиквите“. Всяка есен по стария път от Пловдив към Хасково, някогашната артерия между Европа и Турция, крайпътните поляни и тротоари се покриват с оранжево море от тикви.
Гледката е толкова впечатляваща, че няма човек, който да мине оттам и да не се усмихне на този пъстър символ на есента.
Както всяко царство, и това има своя владетел – Петър Танев, познат на всички като Краля на тиквите. Той обработва 22 декара земя и тази година е прибрал над 100 тона реколта. „Около 5 тона на декар“, споделя с гордост Петър пред NOVA.
Но зад пъстротата и ароматите стои упорит труд през цялата година. „Сега започваме да орем, после култивация, после от 1 до 10 април трябва да са засети, после искат размъкване, пашене, минаваме с трактора, култивация, после водата. Не е лесно“, разказва той. И допълва, че хора за работа трудно се намират, въпреки че предлага по 70 лева на ден.

В Горски извор тиквите не са просто сезонна гледка – те са начин на живот и основен поминък. „Много хора гледат тикви. Има и стари хора, които в градините оглеждат, а после ги изкарват навънка. Това им е доход към пенсиите. Има и много млади хора, които се занимават със земеделие, основно гледат тикви. Мен само може да ме радва. Изкарват ги по поляните, аз им разрешавам, изкарват си хората с честен труд и по този начин се препитават“, обяснява кметът на селото Ангел Георгиев.

Петър Танев пък е убеден, че мястото има нещо специално. Според него именно почвата в Горски извор е тайната на успеха. „Опитвал съм се в другото село в Добрич да сея – две години една тиква не пусна. Сигурно е почвата“, казва той. На своята земя отглежда пет различни сорта тикви, които всяка година радват не само купувачите, но и минувачите.

(Снимката е илюстративна)
От седем години насам в селото се организира Празник на тиквата – весел и ароматен фестивал, посветен на труда и традицията. „По този начин се опитваме да покажем и на малките деца, че трябва да се учат на труд. Организираме състезания, рисуват, правим ястия, рачели, печени тикви“, разказва кметът. На празника се раздават и грамоти за „най-голяма тиква“, като победителят почти винаги е един – Кралят Петър.
А крайпътната търговия с тикви е станала част от местния колорит. През деня стопаните продават реколтата си, а през нощта търговията преминава в своеобразен режим на самообслужване – минаващите просто си избират тиква и я вземат. Така Горски извор продължава да живее в ритъма на есента – с аромат на земя, труд и оранжеви усмивки, които напомнят, че тук тиквата е не просто плод, а цяла култура.

