Стресът увеличава риска от инфаркт 1,34 пъти и го удвоява за хипертония, повишава кръвната захар и инсулиновата резистентност. Доц. Светлин Цонев разби митовете за добрия холестерол и диетата, кой пол страда повече от сърце, „безопасните“ няколко цигари, „застраховката“ на младите мъже от артерии като броеница
В неспиращия поток на информация за здравето от утвърдени експерти и всякакви “специалисти” все повече хора се чувстват уморени от задаването на непостижими цели. Донякъде и затова, но основно след нови доказателства кардиологията сближава съветите за сърцето с реализма.
Намалихме препоръките за всекиденевно ходене от 10 000 на 6000 крачки. С едно условие: да не пропускате вашата здравословна порция движение. Това каза кардиологът и ангиолог доц. д-р Светлин Цонев при представяне на актуалните ръководства за превенция на сърдечносъдовите болести. “Един от най-позитивните, благоприятстващи дългия живот фактори е движението. Най-много дълголетници у нас е имало в Родопите и района на Белово, като общото между всички е, че са били активни физически през целия си живот. Сега все повече хора предимно седят.”
В кабинета ми често влизат 30-годишни здрави на вид мъже, при които обаче откриваме проблеми с холестерола, а артериите на някои изглеждат като броеница, разказа лекарят. Какво илюстрира със сравнението? Нормално артерията е гладка “тръбичка”. Когато се натрупват атеросклеротични плаки, започват да се редуват разширения и стеснения, точно както са подредени зърната в броеница.
Колко да се натоварвате, ако сте обездвижени? Зависи от оценката на физическия капацитет чрез стрес тестове – ходене върху пътека или въртене на педали, където лекарят наблюдава сърдечната дейност при качване на пулса до 140–160, за да види колко бързо се възстановявате. „Ако на втората минута не сте се успокоили, значи капацитетът ви е нисък. Особено трябва да внимават уикенд спортистите, които цяла седмица седят в офиса, а в неделя се качват на ските или влизат във фитнеса със суперамбиции. Това е огромен стрес, който може да предизвика инфаркт. И един важен апел към мъжете над 40: карането на колело е вредно за простатата, затова за предпочитане са пътеката или кростренажорът. Неправилният пулс също е важен, но не разчитайте само на умните часовници. Те не са медицински устройства. Да, могат да подскажат, че нещо нередно се случва, но не са абсолютно точни”, предупреди доц. Цонев.
Той разби масовата илюзия, че от сърце боледуват най-вече мъжете. “Данните показват, че жените страдате доста повече от сърдечносъдови заболявания. Да, ние загиваме по-рано – средната продължителност на живота за мъжете в България е малко над 71 години, а за жените 2-3 г. повече, но въпросът е и как живеем.” Твърдението, че жените боледуват повече от сърце, не противоречи на това, че мъжете умират по-често от тези болести. Публикации на американски и европейски кардиолози обясняват точно този парадокс. Мъжете развиват атеросклероза по-рано и са много по-склонни към внезапна сърдечна смърт и фатални инфаркти в по-ранна възраст. Жените живеят по-дълго, но с някакви по-леки проблеми. Докато при мъжете често се запушва една голяма артерия (лесна за стентиране), при жените по-често страдат малките кръвоносни съдове. Това е по-трудно за диагностициране, често се пропуска от стандартните тестове и води до по-дългогодишно страдание.
Сърдечносъдовата смъртност на българина е 7 пъти по-висока спрямо французите и за това има много фактори. Включително замърсения въздух, който официално влезе в последните европейски препоръки като рисков фактор. А по отношение на тютюнопушенето – мощен фактор за влошено сърдечносъдово здраве, българката вече води пред мъжа. И трябва да се знае, че рискът не е силно дозозависим – дори да намалите от една кутия на 5-6 цигари, не означава, че намалявате двойно риска, сравни доц. Цонев.
Според него с илюзии са обрасли и връзките на сърдечното здраве с вейповете и всякакви електронни цигари. Никотинът, вкаран под коя да е форма, води до свиване на съдовете и може да провокира спукване на плаки и запушване, предупреди кардиологът. И изтъкна, че ако прекарвате дори само по 2 часа на ден в среда на пушачи, имате риск като пасивни консуматори. Това е времето, за което нивата на никотин и фини прахови частици в кръвта на непушача достигат стойности като от 1-3 изпушени цигари.
Само 30 минути пасивно пушене са достатъчни, за да се влоши способността на артериите да се разширяват. В същото време тромбоцитите стават “лепкави”, което увеличава риска от съсиреци почти толкова, колкото при активните пушачи. Като цяло пасивното пушене увеличава риска от сърдечносъдови заболявания с 25-30%.
Сърдечните болести често поне в началото не болят. Понякога дори изпотяването след 2-3 крачки или друго леко усилие може да е белег на сърдечен проблем. Както и болка в стомаха и гадене могат да заблудят човека за причината, а това всъщност да е белег на инфаркт. С високото кръвно също постепенно се свиква – дори “горни” стойности над 160 могат да се понасят добре и пациентът да се чувства комфортно. Но в природата е важно да няма крайни отклонения. Всеки пик на артериалното налягане се отразява по-зле от леко повишени стойности, уточни кардиологът. Той обори и митовете около добрия холестерол, за който целта е да бъде над определена минимална стойност. “Можете да ядете фибри, пектини, плодове и зеленчуци в големи количества, но няма начин да увеличите добрия си – HDL, холестерол с повече от 15%. Ако той е нисък, това е индикатор за повишен риск и често е въпрос на генетика.”
Сърцето се влияе много и от стресовите фактори. Те повишават риска от инфаркт 1,34 пъти и удвояват вероятността за хипертония. Високото ниво на хормона кортизол – резултат на напрежението от неблагополучия или заплахи, вдига и кръвната захар и инсулиновата резистентност.
Но едно друго масово вярване в обществото – че магнитните бури и фазите на луната се отразяват на сърцето, се оказва вярно. “Има така наречените хора “метроном”, които изключително се влияят от пълнолунието. Това е доказано. Магнитните излъчвания и слънчевата активност влияят, като има доказателства за по-често излизане от ритъм в тези периоди от месеца, когато те са по-високи. В такива моменти превенцията е внимание, по-често измерване на кръвното и ограничаване на стресовите ситуации.”
