От психосоматична гледна точка, сърдечната аритмия е дълбок сигнал, който идва от тялото ни и насочва вниманието ни към вътрешни конфликти, неизразени преживявания и адаптацията ни към стрес.
Всеки вид аритмия е опит на тялото да намери изгубения си баланс, като ни подава различни емоции. Когато сърцето бие неестествено бавно (бадикардия), това означава забавяне на времето, необходимо ни, за да усещаме повече любов.
Тук тялото сякаш превключва в режим на пестене на енергия, но зад това често се крие нещо повече от просто физиология. Представете си видеоклип, в който има забавен каданс, за да може да се разгледа и удължи кадърът с най-ценния и трогателен момент.
Това може да е реакция при липса на любов, обич и внимание, особено в детството. Някой, който е израснал в среда на емоционална „стиснатост” – например с отсъстващ или студен родител, може да се е научил да „замръзва“, за да не му избяга бързо редкият момент на топлина и близост.
Нервната му система буквално забавя всички телесни процеси, включително сърдечния ритъм, за да увеличи максимално тези моменти и да ги абсорбира. Често това е човек, който избягва конфронтацията и агресията, предпочитайки „женски“ подход – влиза в режим на оцеляване, а не на борба
Тялото му казва: „Не гоня нищо; опитвам се да запазя малкото, което имам.“
Обратното на това състояние – тахикардията, означава преследване на загубеното време и неполученото признание. Ускореното сърцебиене е класическа реакция на „бий се или бягай“. Но когато се появи без видима причина, това е вик на сърцето за хроничен стрес и дълбока липса на време.
Все едно сте машина с вечен двигател, която се опитва да навакса загубеното време, като върши двойно повече работа. Човек чувства, че времето му изтича и не успява да свърши нищо. Това е особено вярно за жените, които са поели непосилното бреме на почти всички отговорности.
Сърцето бие по-бързо, сякаш се опитва да навакса пропуските за ограничен период от време, тоест „да живее по-дълго“. Това е и проявата на „бойния режим“: „Трябва постоянно да се боря, да се доказвам, да се стремя най-накрая да бъда забелязан и обичан“. Такъв човек е в състояние на постоянен времеви натиск и конфронтация
Всяка среща, труден разговор или нужда да защити границите си, предизвиква тахикардия – готовност за битка. Третият вид сърдечен ритъм – камерното мъждене, е знак за хаос, отражение на непримирим конфликт. Фибрилацията е животозастрашаващо състояние, при което сърдечните влакна се свиват неравномерно и сърцето не може да изпълнява помпената си функция.
Камерното мъждене може да бъде свързано с два мощни конфликта: чувството, че непреодолима стена стои на пътя на жизненоважна цел и това предизвиква яростен, хаотичен протест в тялото. И – чувството да си принуден да изпълниш заповед, която противоречи на волята и оцеляването ти. Вътрешният бунт е толкова силен, че дезорганизира най-важния орган.
Предсърдното мъждене често се свързва с нарушение на проводимостта между камерите на сърцето. Метафорично това може да се разглежда като комуникационен проблем, особено между мъжкото и женското начало в психиката или във взаимоотношенията. Сърцето не може да бие хармонично, защото липсва стиковане между неговите „мъжки“ и „женски“ същности
Дефектът на междупредсърдната преграда – отворен канал за комуникация е вроден дефект, при който остава дупка между двете горни камери на сърцето.
Метафорично се приема за отворена врата между две стаи, символизираща необходимостта от постоянна комуникация. Дефектът може да се тълкува като „отворен канал“ за комуникация с общността. Той може да се прояви в човек, който несъзнателно „поправя“ пролука в системата на роднинските отношения.
Например, ако е имало сериозен конфликт или несъгласие между майка и дъщеря, свекърва и снаха или две сестри, сърцето на потомка може буквално да остане „отворено“, за да осигури символична връзка и да възстанови нарушения поток на любов между женските фигури в рода.
Непреживени и неизказани травми на предци, които могат да намерят отзвук в биографиите на потомците чрез телесни симптоми, символично свързани с темата за живота и кръвта.
