Как трябва да процедираме, за да се запасим с достатъчно Витамин D за зимата и какво е действието на тази все още малко известна билка при различни заболявания – на тези въпроси отговаря д-р Николай Колев. Той е автор на книгата “Красивата лечителка”, в която представя своята научна теза за тази билка в популярен стил и достъпно за широката публика, като акцентира върху нейните неизброими ползи за здравето на човека.
|
Визитка
♦ Д-р Николай Колев е дипломиран дентален лекар и Аюрведа специалист. Д-р Колев има магистърска степен по „Управление на клиничните изпитвания“, придобита с магистърска теза, доказваща възможността за използване на биологично активни съставки от хербален произход, приложими в лечението на HIV и COVID-19, която проправя път към по-ефективното лечение на опасните вирусни заболявания при човека. Дългогодишните интереси в хербологията го отвеждат към изучаването на всички големи древни хербални традиции – европейската, аюрведичната и китайската. Той ги валидира научно, със задълбоченото им изследване чрез клинични проучвания. |
– Д-р Колев, стигнахме до идеите как да си набавим повече витамин D за зимата. Аз не мога ли да си предпиша едно ходене до Мавриций, за да поема външно витамин D, вместо да пия билки?
– Възможно е, макар човек трябва да остане доста дълго време там. Има хора, които винаги живеят в топъл сезон. Но тези, които оставаме тук, така или иначе, пием скална роза, пием адаптогени, витамини. Храненето също е важно да е балансирано през зимата. Да се върна последно с едно изречение за витамин D. Това е витаминът, който предпазва човек и намалява податливостта му към вирусни и бактериални инфекции. Направени са доста интересни изследвания в тази COVID епоха, през която минахме и се установи, че голяма част от хората, които са прекарали тежко инфекцията или, за съжаление, тези, които са починали от COVID, са със сериозен дефицит на витамин D. Т.е. това е също един много водещ фактор. Така че ако искаме да се предпазваме от вируси, има билки, но задължително трябва да суплементираме и да имаме адекватни нива на витамин D в кръвта си.
– Доста предпазливо ви задавам този въпрос, но във вашата книга най-голямата глава е посветена на онкологичните заболявания и скалната роза като потенциална възможност за лечение.
– В книгата наистина има глава, свързана с онкологични заболявания, тъй като данни за тази билка има много, но на този етап те са основно научни и експериментални и се базират на експерименти с различни ракови клетъчни линии. Иначе наистина е установен ефект върху доста клетъчни линии – като клетъчни линии от клетки на рак на гърдата, рак на панкреаса, колоректален рак, простатен рак и много-много други. Но, дебело искам да подчертая, че все още сме много далеч от това да използваме тази билка като лечение в посока на онкологични заболявания, дори като допълнителна терапия.
– Не може да бъде съпътстваща на каквъвто и да е етап лечението?
– Към момента не може да бъде съпътстваща по отношение на онкологичните заболявания, макар че е установен научно нейният антираков ефект, тъй като за да стигнем до лекарство, което да има този ефект при пациенти, трябва да бъдат разработени медикаменти. Тези медикаменти трябва да бъдат клинично тествани, да получат одобрение и т.н. Това отнема много време. Имайте предвид, че от 10 клинични поручвания, т.е. от 10 медикамента, които стартират като потенциални лекарства, само едно успява да се регистрира като такова. Другите в хода на клиничните проучвания се оказва, че или имат странични ефекти, или са токсични, или не помагат, или нямат такъв процент ефективност какъвто очакваме, или са трудни за прилагане… Така че те отпадат при тези клинични проучвания и много малко лекарства, които ние тестваме, виждат бял свят като лекарства.
Д-р Николай Колев
– Само че доколкото прочетах във вашата книга, при стомашно-чревни проблеми влияе много добре скалната роза.
– Да, абсолютно. Специално за заболяванията на храносмилателната система, които са също много видове, включително има и онкологични. Но тук говорим за заболявания като гастрит, колит, възпаления, също така язви на стомаха, на дванадесетопръстника. Това са много чести заболявания. Но скалната роза е, може би, билката, при която лечението на стомашно-чревни заболявания е основният ефект. Поне така е описана в древните текстове.
Още в Древна Гърция се използва основно за стомашно-чревни заболявания. За успокояване, против язви, гастрит и колити и други стомашно-чревни разстройства. Но тук трябва да кажа нещо което, може би ще е интересно на вашата публика. По принцип, в групата на билките, въобще и в хербологията и в хербалната медицина, най-голямата група е тази на билки, които се прилагат при стомашно-чревни заболявания. Защо това е така? Има логичен отговор на този въпрос. Древният човек, който е започнал да опознава билките, се е хранел с много растения. Наред с тях е имало много билки, които е консумирал, защото са му били вкусни, като подправки и така нататък.
– Или просто е видял някое животно, което когато го боли стомах, яде конкретна трева и той е решил да опита.
– Точно така. Или е подражавал на животните, които също са намерили начин да се самолекуват. Но в крайна сметка ние, консумирайки непрекъснато такива растения, най-бързо сме установили положителните, успокояващите им ефекти върху храносмилателната система. Хората са разбрали, че когато ядат една билка или слагат някаква подправка в гозбата, после се чувстват добре. Не им тежи стомахът, смилат по-добре храната, нямат проблеми. И са започнали да наблюдават тези билки, да ги събират, да ги сушат, да ги прилагат дали като подправки, дали като отвари, дали да ги ядат просто като пресни билки….
Така че, поради тази причина са се натрупали изключително много лечебни растения, които лекуват стомашно-чревни заболявания. Вече много по-нататък във времето, хората са започнали да откриват и другите билки, които имат ефект върху сърдечно-съдова система, сънотворните билки и, разбира се, отровните билки, които са се използвали изключително много навремето, за да си разчистват сметките. Един от най-добре описаните ефекти е на скалната роза, но наред с още много други билки, които имат сходен ефект.
– След като расте като плевел край плажовете, аз не мога ли да си я засадя в сексия и когато ми трябва да си стрижа от нея за чай?
– Това е интересен въпрос. Скалната роза е билка, която е много устойчива и вирее в екстремни условия – на песъчливи, каменисти почви, без вода, обикновено по бреговете на Средиземно море, където има бурни ветрове, солена вода, много силен пек, високи температури.
Въпреки това, тази билка си съществува необезпокоявано. Но е доста трудно, ако решим да я отглеждаме в домашни условия, тъй като тя си търси неблагоприятните условия. Тоест, ние трябва да я посадим в почва, която е камениста, песъчлива. Ако я посадим в нормална, няма да вирае добре. А и тя си изгражда в корените съжителство със специфични бактерии, за които пък трябва определен тип почва, те й набавят важни за нея хранителни вещества.
Така, че ако тези бактерии ги няма по корените на растението, трудно би могла да оцелее. Тя си е създала интересна среда с интересни съдружници, с които си другарува. Виждал съм много ботанически сайтове и сайтове, които се занимават с озеленяване на градини в Англия, в Германия, които предлагат билката и дават инструкции за това, как да я отглеждаме, къде да я садим, как би поникнала, защото тя е едно много хубаво цвете. Но отглеждането й като цяло е трудно, по-скоро можем да я наблюдаваме в нейната дива среда.
Магдалена ГИГОВА
