Възлите на тиреоидната жлеза се приемат като по-характерни за жените, но тези образувания при мъжете носят по-висок риск от израждане в злокачествени. За здравето на щитовидната жлеза днес говорим с д-р Бойка Костова-Сякулова, която е ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, за да представим едни от най-често срещаните заболявания.
|
Визитка
♦ Д-р Бойка Костова-Сякулова завършва медицина в Медицинския университет – София през 1996 г. Специализира вътрешни болести в МБАЛ „Александровска“ и придобива специалност по вътрешни болести през 2005 г., а три години по-късно – по ендокринология и болести на обмяната в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“. Работи като диетолог и лекар в звено за неотложна медицинска помощ след завършването си. Към момента е част от екипа специалисти в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, където е ендокринолог и интернист в Отделение по ендокринология към Клиниката по вътрешни болести. |
– Д-р Костова, какво представляват възлите на щитовидната жлеза?
– Възлите на щитовидната жлеза са образувания, които се формират в тъканта на жлезата. Те могат да бъдат твърди/солидни – съставени основно от клетки, кистозни – пълни с течност, смесени – съдържат както клетки, така и течност. Делят се на малки и големи, доброкачествени и злокачествени, студени – непроизвеждащи хормони и топли – произвеждащи хормони. Повечето възли са доброкачествени и не предизвикват симптоми.
– Полът и възрастта имат ли значение за това състояние?
– Да, полът и възрастта имат значение за появата на възли в щитовидната жлеза. При жените честотата на възлите е по-голяма в сравнение с мъжете. Това може да се дължи на хормонални фактори, като например естрогените, които могат да играят роля във формирането на възли. С напредване на възрастта рискът от появата на възли в щитовидната жлеза също нараства. Често възлите се откриват при хора на възраст над 50 години. Но пък възлите при мъжете е по-рисково да се изродят в злокачествени, затова при тях сме по-внимателни.
– Има ли симптоми, които да ни насочат към преглед от ендокринолог?
– Често възлите се откриват случайно при профилактичен преглед. Но има и симптоми, които да ни насочат да се обърнем към ендокринолог. Сред общите оплаквания са повишено изпотяване, сърцебиене, необяснима загуба на тегло, умора, отоци по крайници, главоболие, тревожност, плачливост – при повишена продукция на хормони от възела. Локалните симптоми са видима или напипваща се подутина на шията, както и чувство на притискане и затруднение при преглъщане и дишане.
– При наличие на тиреоидно заболяване по-висока ли е вероятността от поява и на възли?
– Изявата на възли е генетично предопределена. Но има състояния, които благоприятсват появата на възли при генетично предразположени хора. Например при хипотиреоидизъм – намалена активност на щитовидната жлеза, има повишена вероятност за появата на възли. При тиреоидит на Хашимото рискът също е по-голям, като вероятността възлите да са злокачествени е с около 7% по-голяма. При йод-дефицитни състояния – в ендемични райони, може да се увеличи дифузно (равномерно) щитовидната жлеза или под формата на възлеста гуша. В хода на лечение с тиреостатици – медикаменти, потискащи функцията на щитовидната жлеза, също тиреоидната тъкан може да претърпи преустройка и да се трансформира в нодозна или псевдонодозна, т.нар. лъжливи възли.
– Какви изследвания са необходими, за да се установи дали са доброкачествени или злокачествени възлите?
– Обикновено се изисква комбинация от няколко метода. Стартираме с преглед – палпация или опипване на шията. По плътността, подвижността, промените в надлежащата кожа, наличието на болка можем да се усъмним за злокачествен процес. Следваща стъпка е ехографско изследване. Има белези, които също могат да ни насочат, че става въпрос за доброкачествен или злокачествен процес. Можем да надградим с лабораторни тестове – хормонални, имунологични и туморни маркери. При нужда правим компютърна томография и ехографски насочена тънкоиглена биопсия – ТАБ.
Биопсията с тънка игла е най-точният метод за диагностициране на доброкачествени или злокачествени възли
Процедурата включва вземане на малка проба от тъканта на възела и изследване под микроскоп. Тази процедура е минимално инвазивна, не изисква анестезия и не е свързана със сериозни рискове. Много хора се притесняват дали при тази манипулация, ако възелът е злокачествен, няма да станат разсейки. Но възлестата гуша е едно от състоянията, при които няма такъв риск. Обикновено, ако възелът е малък, непроменящ се с времето и има доброкачествени характеристики на ултразвук, е вероятно да бъде доброкачествен. Въпреки това, ако възелът показва анормални или подозрителни признаци, като бързо увеличаване на размера, неправилна форма, болка или наличие на калцификати, е необходима по-сериозна диагностика.
Д-р Бойка Костова-Сякулова
– Лечими ли са, могат ли да изчезнат, колко често е необходимо проследяването им?
– Възлите на щитовидната жлеза могат да бъдат лечими, но подходът зависи от типа на възела – размер, функционална активност, дали е доброкачествен или злокачествен. Доброкачествени възли, каквито са около 90-95 % от възлите, не изискват лечение, ако са под 3 см и не произвеждат хормони.
Изискват ежегодно хормонално и ехографско наблюдение
Големите възли над 3 см подлежат на оперативно лечение или при преценка от ендокринолог може да се пристъпи към друг вид лечение като лазертерапия, склерозиране с алкохол. Ако произвеждат много хормони /токсичните аденоми/ – първо се провежда медикаментозна терапия за нормализиране на хормоналните показатели и след това се пристъпва към радикално лечение с операция или радиойод.
Злокачествените възли ги оперираме и спрямо хистологичния им вид преценяваме дали се налага последваща терапия като радиойодлечение, лъчелечение, рядко химиотерапия. Наблюдават се от онколог/радиолог и ендокринолог. Що се отнася до вероятността от изчезване на възлите, то повечето възли няма да изчезнат, но могат да останат стабилни по размер с времето. Някои кистозни възли може да се свият или дори да изчезнат, ако съдържат течност.
– Вашите съвети за профилактика на щитовидната жлеза?
– Осигуряване на достатъчен прием на йод. Йодът е основен минерал, който щитовидната жлеза използва за производството на хормоните Т3 и Т4. Недостигът на йод може да доведе до увреждания на щитовидната жлеза и развитие на гуша или други заболявания. Най-добрият начин за осигуряване на йод е чрез консумацията на йодирана сол в нормални количества 5-7 г дневно.
Нека се има предвид, че прекалено много йод също може да бъде вреден, така че трябва да се внимава с дозата. Избягване на храни, които могат да забавят функцията на щитовидната жлеза. Някои храни съдържат гоитрогени, които могат да нарушат функцията на щитовидната жлеза, особено при хора с недостиг на йод – зеле, броколи, карфиол, соя. Но обикновено при нормално количество те не са проблем.
– Освен за храненето, за какво друго трябва да внимаваме?
– Избягване на излишни лъчения – рентгеновото лъчение е рисково за образуване на възли и ракови образувания в жлезата. Затова работещи в такава среда подлежат на ежегодни медицински прегледи от ендокринолог. Управление на стреса, който може да повлияе на здравето на щитовидната жлеза, като нарушава хормоналния баланс.
Продължителният стрес би могъл да доведе до повишени нива на кортизол, което да засегне щитовидната жлеза. Много често значими промени в размера на възлите наблюдаваме след стресови ситуации. Редовни медицински прегледи и ежегодна профилактика при личен лекар и по негова преценка проследяване на хормоните на щитовидната жлеза (TSH, T3, T4) и ултразвуково изследване на щитовидната жлеза.
Карина ХРИСТОВА
