Задавали ли сте си скоро въпроса колко точно е разликата между голямото и малкото? Колко голяма е Вселената и колко малък е човекът? Колко големи може да бъдат мечтите и колко дребни в стремежа на хората към тях може да бъдат препятствията?
Тя се казва Йоана и е само на 17. Малкото момиче от Враца има големи мечти, а една от тях вече е постигната – обучение в ЦЕРН.
„Бях единственото дете от България. Бяхме общо 36 деца. Всичките от 36 различни държави. Като цяло подборът ни беше от 2500 деца от 120 държави и трябваше да изберат само 72-ма”, разказва Йоана Пащрапанска.
След многостепенен кастинг тя получава имейл, че е избрана. „Честно казано бях много изненадана, защото аз кандидатствах просто от любопитство. Не вярвах, че ще се случи. Даже по едно време бях забравила за това и просто много се зарадвах, когато разбрах, че ще отида там, защото ми е мечта”, разказва Йоана.
17-годишната Йоана
Така тя стига до големия адронен колайдер, за да се докосне до голямата наука.
„Интересно е, защото всичко това, което правим там, обяснява Вселената, обяснява от къде сме дошли. Обяснява Големия взрив. Просто това е всичко около нас на микроскопично ниво. Даже и под микроскопично ниво. Ние не можем да го наблюдаваме даже”, казва Йоана.
С останалите участници от цял свят се сприятелили истински.
„Комуникацията наистина ни беше прекрасна и имам много добри приятели от там, които ще си останат за цял живот”, казва тя.
А нашето момиче и там показало умения и отношение. Проектирала лого за събитието, а за да има всеки материален спомен от ЦЕРН под формата на малки жетончета го принтирало друго дете от другия край на света.
„Моят най-добър приятел Аугустин от Андора. Той имаше 3D-принтер. Принтира ги, донесе ги и после ги раздадохме”, разказва Йоана.
Тя вече пази най-важните неща от там в сърцето си.
„Със сигурност приятелите! Наистина това да имаш приятели от цял свят е прекрасно нещо. Ние даже и сега си поддържаме връзка и с ръководителите ни там.
Прекрасни хора, наистина, чудесни! Показват, че наистина може да се прави наука, а и също много ми харесаха и всички проекти там, всички нови знания. Това наистина ще си остане с мен за цял живот”, казва Йоана.
Родителите ѝ я подкрепят, въпреки че професиите им са далеч от физиката – татко ѝ работи в театъра, а майка ѝ е лекар. Тя обаче още сега е избрала да изследва отношенията между най-микроскопичното и най-необятното и има лична мотивация за това.
„Животът ми е интересен. Вселената ми е интересна. Ние реално идваме от умрели звезди, защото в умрелите звезди се състоят основните елементи, химичните елементи, а ние сме съставени от това.
Уникално е наистина. Осъзнаваш колко по-големи неща от теб има и по-важни и искаш да ги разбереш и да ги осмислиш и всъщност да правиш истинска наука. А това е моя мечта. Искам да стана астрофизик”, казва Йоана.
В стремежа си към голямата наука ще успее ли да се върне някога в ЦЕРН като достоен български учен? Това ще покаже времето. Сега е важно това, което завинаги ще остане в паметта ѝ от първия ѝ досег с високите научни нива.
„На първо място, че науката изисква време. Нищо не става от днес за утре. Трябва постоянство и трябва труд. От друга страна – не трябва да се отказваш, когато правиш грешки.
Това всъщност е добре, защото грешката е един опит, който ти показва правилната посока – накъде трябва да се насочиш, какво трябва да направиш, какво трябва да оправиш, за да получиш накрая верният отговор”, казва Йоана.
Източник и видео: NOVA
