Те са не само красиви и влюбени, но и известни – Александър Николов, едно от „сребърните“ ни волейболни момчета и неговата приятелка Юлита Димитрова станаха звезди буквално за един ден, а интересът към тях не секва.
Хубавицата е тайното оръжие на посрещача от националния ни отбор – момичето, което държи ръката му до върха. Самата тя е внучка на волейболната легенда Иван Сеферинов.
Факт, който сякаш е кармичен за връзката й с българския „лъв“. Красива, борбена и интелигентна, Юлита с достойнство застава до спортиста, чийто отбор прослави родината по целия свят. Тя прави най-личната си изповед досега специално за читателите на вестник „България Днес“.
– Юлита, България посрещна волейболните си герои. Какво е чувството цялата страна да вика името на Вашето момче?
– Чувството наистина е невероятно!
– Какво си казахте с Алекс, когато останахте насаме?
– Не сме си говорили много, тъй като нямахме достатъчно свободно време. Може би той ще осъзнае случващото се, когато се приберем в Италия, тъй като все още адреналинът го държи и това, което вижда с очите си, не му се струва реално.
– Бяхте ли му подготвили подарък за „Добре дошъл“?
– Подарък – не. Но му дадох три рози с българското знаме.
– Много мил жест! Вижда ли Ви се преуморен покрай ангажиментите и ще намерите ли момент за почивка?
– За съжаление, нямаме това време, тъй като ни е страшно лимитирано. Неговият отбор го очаква след броени дни. Със сигурност е изморен. Забелязвам, че има нужда да си почине – психически и физически, но в крайна сметка това са хубави емоции и с времето ще има кога да си отдъхне.
Снимка: България днес
– Около успеха на българския „лъв“ и Вие добихте популярност. Харесва ли Ви да сте разпознаваема?
– Не знам до каква степен ми харесва да ме разпознават, но със сигурност е приятно хората да ни се радват, да сме вдъхновение за младите. Това ни е целта с Алекс – не толкова да добием популярност, колкото да дадем хубав пример на обществото.
– Притеснявате ли се, че Алекс може да „залитне“ по славата?
– Няма такава опасност, тъй като той е син на Владо Николов. Израснал е в такава среда, в която е свикнал с популярността, но Алекс е много земен човек, знае да цени. Винаги е казвал: „Не съм нищо повече от другите, просто съм се трудил може би повече от тях“. Има си мярка и не минава границата.
– Самата Вие сте от семейство на волейболни легенди. Гордее ли се то с приятеля Ви?
– Със сигурност и при моите близки емоцията е голяма. Страшно много го подкрепят, страшно много му се радват. Особено дядо ми – Иван Сеферинов, който също е участвал на световни първенства, бил е и на олимпиада.
Снимка: България днес
– В какви отношения сте със славната фамилия Николови?
– Със семейството на Алекс сме страшно близки, даже преди години сме се шегували, че сме едно голямо италианско семейство. Много съм горда и ценя факта, че са ме приели по този начин, за мен значи много. Наистина са уникални!
– Ражда ли волейболен клуб „Левски“ звезди?
– Не съм голям специалист в този спорт, но това, което мога да видя с очите си, е, че наистина имат едни страхотни условия и правят така, че да изкарват деца – спортисти с добро бъдеще.
– Тревожите ли се по време на мачовете на Алекс? Страхувате ли се да не се контузи?
– Контузиите най-вече ме притесняват, да. Те са доста тежка част от нашия живот. Мачовете също ги изживявам трудно, защото се опасявам да не стъпи накриво, да не се нарани. В повечето случаи не гледам срещите с внимание, а повече с притеснение. Много често обикалям залата или когато съм пред екрана – къщата, защото съм неспокойна.
Снимка: България днес
– Има ли си Александър ритуал, който изпълнява, преди да излезе в игра?
– Слуша музика. Всеки път е различна – американски поп, понякога си пуска Адел, както вече бях споделила. Зависи в какво настроение се събуди.
– Вече видяхме колко добър спортист е той. Какъв човек обаче е извън волейбола?
– Има голямо сърце и душа – това са едни от качествата, които най-много ме грабват в него. Знае как да цени.
– Какво обичате да правите в свободното си време? Ходите ли на кино и театър?
– Да, ходим на кино, но както вече казах, нашето време е лимитирано, тъй като той тренира двуразово, програмата му е тежка. Нямаме много мигове за нас, но късметът е, че живеем заедно и по един или друг начин, успяваме да съчетаем нещата.
Снимка: България днес
– Готви ли Ви Алекс вкусни ястия?
– За жалост, не е много по готвенето. Обича понякога да експериментира, опитвал е да прави месо. Не му се получава добре, но когато е направено с любов, цениш малкия жест.
– Двамата не живеете съвсем сами. Имате си и кученце от породата бигъл.
– Да, даже наскоро си взехме още едно. То е на седем месеца, голдън ретрийвър.
– Сплотяват ли Ви грижите около домашните любимци?
– Със сигурност. Да имаш животинки е голяма отговорност, но ни доставя огромна радост и така някак си изградихме наше малко семейство.
– Кой е най-щастливият Ви момент заедно?
– Имали сме много хубави моменти. Връщайки се назад във времето, в началото на отношенията ни той беше заминал за Америка. Бяхме във връзка от разстояние и най-хубавите ни мигове бяха, когато се прибираше на българска земя.
Снимка: България днес
– Може ли да се каже, че са били и сред най-трудните ви перипетии, защото сте били далеч един от друг?
– Да, мога да ги нарека и едни от трудните ни моменти във връзката. Ние сме имали доста, но сред тях е точно връзката отдалеч.
– Александър от сравнително скоро е в чужбина. Мъчно ли му е за родината?
– Да, то и на мен ми е тъжно, нищо, че живея толкова дълго там. На всеки българин зад граница винаги му липсва отечеството. Той е много привързан към страната, със сигурност му липсва.
– Ще си дойдете ли обратно у нас?
– Един ден, живот и здраве, когато приключи с волейболната кариера, нашият дом ще е България.
Снимка: България днес
– Знам, че имате мечти да отворите детска градина на наша територия.
– Ще настъпи моментът, в който да реализирам тази си мечта. Засега няма как да се случи, защото пътуваме постоянно. Дейността изисква внимание, което на този етап не мога да отдам.
– Прави ми впечатление, че говорите страхотен български. Как успяхте да съхраните речта си, все пак сте от 17 години зад граница?
– Няма да си кривя душата – аз също съм била от хората, които са имали затруднения с майчиния език. В един момент си казах: „Аз съм българка и не може една българка да не знае да говори правилен език.“ Затова започнах да чета доста български книги, за да се упражнявам и да не губя тази частица от мен.
– Преподавате италианска литература. Има ли произведение, което посвещавате на Алекс?
– Няма такова, май. Пиесата „Ромео и Жулиета“ ми е любимо. Може би тя първоначално ни описваше до някаква степен.
– Повечето литературоведи са и писатели. Вие творите ли?
– Да, често ми се случва да пиша, особено когато имам мотивация и вдъхновение
– Поезия или проза?
– Поезия по-често.
– Посвещавали ли сте стихотворение на човека до Вас?
– Посвещавала съм. Сега, ако ме питате за някое конкретно, не мога да се сетя.
– С Александър вървите ръка за ръка вече няколко години. Мечтаете ли си за деца и семейство, или засега спортните успехи са на първо място?
– Със сигурност кариерата му е на първо място на този етап, но да, имаме план да създадем семейство в скоро време. Надяваме се да станем петима заедно с кучетата.
Редактор: Петя Иванова
