Три месеца остават до официалното въвеждане на еврото у нас. Институциите, търговците и хората се подготвят за голямата промяна. С наближаване на времето за смяна на валутата обаче се увеличават и страховете на хората, постоянно се появяват различни съвети как и къде да държим спестяванията си и назряват опити за измама и спекула.
Как върви подготовката за Еврозоната, какво се променя в икономическата ситуация от нас и откъде да черпим добри примери. За да отговори на тези и много други въпроси от потърсихме икономиста и финансист Румен Гълъбинов.
Ето как отговори той на въпросите на :
– Г-н Гълъбинов, все повече се приближаваме до датата за приемане на еврото у нас, дават ли според вас нужния ефект кампаниите за разясняване на механизма за въвеждане на новата валута. Върху какво трябва да се наблегне в тях, за да се предотвратят паника и спекула на пазара?
– Има ефект, защото се вижда, че всеки ден, особено в областните градове, а и по-малките населени места, отиват хора от държавната администрация, от институциите и говорят вече с друга тежест. Изясняват се предимствата от еврото и това е едно добро допълнение от страна на държавата на всичко, което изприказвахме ние експертите от последните 5 г., откакто влязохме в ERM II – предвериeто на Еврозоната. Хората ще са по-информирани и ще са с по-голямо доверие към еврото.
Румен Гълъбинов
– От 8 октомври влизат в сила и нови глоби за нелоялни търговски практики. Достатъчно ефективни ли ще са тези санкции?
– Това ще е временна мярка, която ще продължи до края на 2026 г. През това време държавата има възможност да си влезе в ролята. Регулатори, контролни и надзорни органи и съобразно, дадените на държавата правомощия, да се види какво става на пазара и да се успокоят цените. Въпреки че за цените има и друго обяснение – има стари проблеми. Те сега се приписват на въвеждането на еврото, а всъщност не е така.
Имаме дълга верига на доставки. Особено за някои специфични стоки, тя не е оптимизирана от години. Освен това имаме верига на добавената стойност, в която като се образува цената, освен себестойността, влизат и други фактори. Един от тях е ДДС. Затова се и казва „Данък добавена стойност“ – ставката на този данък влиза във веригата на добавената стойност.
Ако ДДС-то продължава да бъде на най-високото ниво на 20% в България за всичко, ние как да очакваме да са по-добри цени на храни и на лекарства, при положение, че опитът е точно обратният. Във всички държави в Еврозоната, към които ние ще се присъединим след няколко месеца, имат намалени ДДС ставки на храни и лекарства на почти или направо половина от общата им ставка.
Добрият пример е от Гърция, където са въвели таван на цените за 50 продукта от основната потребителска кошница. В Гърция има списък от стоки залепени на входа на магазина с намалени цени на големите вериги супермаркети. Това е стара инициатива на Мицотакис и така вече 3 години.
Всяка година за година се събира държавата с браншовите организации се договарят тези стоки в какъв диапазон е възможно да бъдат на по-ниска цена. Не може да се купува от тях с тонове. Може да се купува колкото е дневната домакинска консумация. Важно е да ги има, за да се помага на социално слабите.
– Често чуваме, че по веригата на доставки хранителните продукти поскъпват с до 50%. Наскоро зам.-министър Дончо Балабанов сподели в интервю пред , че в Европа производители се сдружават в кооперативи и така излизат на пазара, за се скъси веригата на доставки. Това може ли да бъде устойчиво решение?
– Опит може да бъде ползван от държавите в ЕС, които имат така наречената кооперативна система на производство и търговия на храни. Това са доброволни сдружения, кооперативи, които са много на брой.
Например в Испания има над 12 хиляди кооператива с над 390 хиляди служители в тях и с общо над 6 милиона член кооператори. Това са хората в Испания, които основно произвеждат храните, които след това се продават в коопмагазини или от тях зареждат другите големи търговски вериги. Така пътят на доставките е значително по-кратък и те не се оскъпяват толкова храните. Там имат и по-нисък ДДС за храните. Подобно е положението в Австрия, Германия и Италия, където е широко разпространена тази система.
Там пазарът на храни се задоволява основно от такъв тип производители, които са в някакъв вид кооперативно сдружение, което позволява да запазят сравнително по-ниски цените. Естествено, и това производство е субсидирано по линия на европейската аграрна политика, но очевидно е, че то показва по-добри резултати, отколкото модела в България.
Зам.-министър Дончо Барбалов е прав. В Испания и в Италия съм пазарувал от КООП магазини, където е прекрасна храната. Преди да ида там, не знаех, че в Испания имат голямо кооперативно движение. В Италия също. Там продават не само храна, но продават и вино, което не може да го различиш от другото. Не продават лукс стоки. Продават стоките, които могат да произвеждат за широко потребление и то на добри цени. Това е и като някаква предпазна мрежа, която държи потреблението на социално слабите хора.
В Гърция пък има кооперативи за маслините. Не всеки поддържа мини рафинерия вкъщи за зехтин. Карат продукцията в кооператива. Там преработват маслините и в замяна дават зехтин, или плащат.
Има го като пример и е добър пример.
– Ако трябва да посочите най-неотложната мярка, която може да облекчи домакинствата още утре – коя би била тя: намаляване на ДДС, контрол върху веригата на доставки или социален магазин? Освен това ние сме с едно от най-високите нива на ДДС върху храните в ЕС, как виждате бъдещето на плоския данък – време ли е за въвеждане на прогресивно подоходно облагане?
– За плоския данък не мога еднолично да се произнасям с категоричност. Но давам пример, че във всички държави от Еврозоната има един или вид друг прогресия – хибридна, прогресивна. Няма друга държава като нас с едно единствено число, което да е данък върху доходите и същото число, което да е данък върху печалбата. Това е повод да се замислим, дали не трябва нещо да направим за бъдеще.
Очевидно е, че данъчното облагане не е въпрос само на елементарно възможно приложение. Защото да, едно число лесно се прилага в практиката, всички са свикнали с него. Но другите държави отчитат, че има много други фактори, които влияят и затова не елементаризират своята данъчна система, тъй като тя е по-сложна, защото и животът е по-сложен, бизнесът е по-сложен. Установили са, че икономически и социално е по-справедливо да е по-усложнена тази система. Софтуерът в днешно време може да прави всичко.
Може би хибриден, може би смесен, може би с модел с необлагаем минимум до определена сума, след което започва прогресия пак до определена сума, която е максимална, и след това от максималната нагоре – няма прогресия. Тоест колкото и да са още по-големи доходите, се плаща най-високата определена горна граница. По средата прогресия, а отгоре и отдолу – плоско.
Като цяло може да се каже, че сравнително високото ДДС, неефективното производство и дългата верига на доставки са основните причини за високите цени в България. Почти навсякъде в страните от ЕС, ДДС-тата на храните и лекарствата са поне два пъти по-ниски от общата ставка.
При подоходните данъци преобладаващата практика в ЕС са смесени -хибридни модели на пропорционално отдолу (необлагаем минимум), прогресия по средата и пак пропорционално над максимален таван отгоре. В повечето държави от ЕС не разчитат да си пълнят бюджетите предимно от ДДС-приходи. Преструктуриране на бюджетните приходи е нужно, а не все повече на ДДС приходи да се разчита.
България ще приеме еврото на 1 януари 2026 г., снимка: Shutterstock
Потреблението ни е добре, но ни трябват още инвестиции и повече износ.
Към края на годината бюджетният дефицит ще е под 3%, с което влизаме в условията за членство в Еврозоната. Всички държави извън Еврозоната, които се дават за пример от евроскептиците и критиците на еврото, имат лихвени проценти, инфлация и бюджетен дефицит по-високи от тези на страните в Еврозоната.
Тълкуването, че Еврозоната автоматично води до висока държавна задлъжнялост, е псевдонаучна манипулация и пропаганда.
Няма доказателства с данни, а само се разпространяват слухове и страхове.
България влиза в Еврозоната, защото изпълнява стриктно Маастрихтските критерии:
1. Участие в ERM II поне 2 години;
2. Дефицит до 3% и дълг до 60% от БВП;
3. Инфлация и лихви в лимитите;
4. Законодателство, хармонизирано с ЕЦБ.
Очаквам догодина България да е с международен дългосрочен кредитен рейтинг А +. Трябва да сме позитивни. Тази година изцяло ни приеха в Шенген, догодина – Еврозона. По-догодина може да станем член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. И там сме подали документи и чакаме да видим какво ще се случи. Винаги ще има някакви временни неща, но това е ролята на управлението е това да се справя с тези работи.
– Смятате ли, че сме застрашени от френски сценарий, т.е. в един момент социалните придобивки да са твърде големи, за да може икономиката да ги понесе.
– Не смятам, че сме в този сценарий. България не е и в сценария на Румъния. На Румъния не ѝ предстои влизане в Еврозоната скоро. Не сме в сценария на Франция, защото нямаме такъв голям бюджетен дефицит. Не сме в сценария на Германия, защото нямаме такава голяма икономика. Т.е. България мисля, че тази година успя стриктно да покрие всички Маастрихтски критерии за членство на Еврозоната и в рамките на тях ние ще останем.
Трябва да си направим бюджетите за следващите години, следващата и трите години напред по макрорамката – да го направим също в тези ограничения, дефицит до 3%, пак дълг не повече или около 30% от БВП, а там границата е 60., т.е. ние сме два пъти по-ниско.
МВФ ни съветва да си подобрим още повече събираемостта на данъците – ДДС, местни данъци и такси, не се налага веднага да се увеличават данъците. Няма такава нужда. Евентуално може да се стигне до повишаване на данъците, но ако имаме години наред експанзионистичен модел (ударно харчене) на държавен бюджет. Ние имаме много добра изходна позиция. Чакаме парите по ПВУ – Второ плащане до края на тази година и евентуално трето плащане, ако не – следващата година.
Сградата на Европейската централна банка (ЕЦБ), снимка: Shutterstock
– Европейската централна банка излезе с препоръка всяко домакинство да държи пари в брой за поне три дни — 70 евро на възрастен и 30 евро на дете, заради сценарий за срив на банковата система. Реалистична ли е тази препоръка и какво означава за стабилността на нашата финансова система?
– Препоръката на ЕЦБ е да имаме в себе си по 70 евро на възрастен и 30 евро на дете, които би трябвало да покрият разходите ни за три дни. Според мен сумата, която трябва да се държи от семейство вкъщи, е от 200 до 500 евро. Причината – ако няма ток или има срив в банковата система, неработещи банкомати и проблем с разплащателната система.
– Има ли причина да се притесняваме, че ще има срив на банковата система или някаква друга такава опасност?
– Не, не мисля, че трябва да разбираме ЕЦБ в някакъв такъв апокалиптичен сценарий. По-скоро ЕЦБ съветва съвсем добронамерено всички потребители от Еврозоната да имат на страна за възрастни 70 евро, за дете – 30. Т.е. двама възрастни и две деца да имат поне 200 евро на страна в брой, за да може да им покрие за кратко време нуждите. За всеки случай.
– В кръга на шегата, ако буквално си представим как на едно дете се дават 30 евро, това са 60 лв. и зависи колко голямо е детето, но как се разхожда с тези пари по улиците.
– Тук се визира по-скоро старите членки на Еврозоната, в които вече едно поколение е израснало с дигитални платежни услуги. Това са деца и вече младежи и зрели млади хора, които плащат с карта.
– И при нас има такава тенденция
– Мисля, че тези сривове, временни проблеми на платежната система, не променя тази тенденция.
– Имаме и примерът от Китай, където плащат дори с лицата си.
– Да, но в България все още като пращаш детето на училище, му даваш пари да си купи купони от стола. Но в стола лелката не продава купоните с касов апарат. Или ако пазарува от лавката. На дете на 7-8 години карта ли да му се изкарва? Може и това да стане, но все още не е реално към момента. Деца до 10-12 години все още не ползват карти, които да са им е дадени в ръцете да оперират. Затова им трябват малко пари в брой.
Кой е Румен Гълъбинов?
Завършва УНСС като магистър по Икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ, Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия.
Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.
През 2002 година Гълъбинов става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 година – заместник-председател на новоучредената Комисия по финансов надзор (КФН).
Членувал е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на няколко книги и поредица от статии в областта на застраховането и финансите.
Цанка ДОНКОВА,
