Режимът на Александър Вучич в Сърбия изгражда мрежа от технологии за масово наблюдение на населението
Стотици държавни и общински структури са закупили оборудване, което може да събира биометрични данни, да записва звук и да следи движението и поведението на хората.
В Сърбия все повече публични институции използват технологии за наблюдение – от камери с микрофони до системи за разпознаване на лица и дронове. Анализ на обществени поръчки през последните пет години разкрива, че стотици държавни и общински структури са закупили оборудване, което може да събира биометрични данни, да записва звук и да следи движението и поведението на хората, съобщава Балканската разследваща мрежа (BIRN), цитирана от
БГНЕС.
Още през 2017 г. градският транспорт в Ниш обявява поръчка за камери в автобусите, а изискването е те да могат да записват и звук. Подобни устройства впоследствие са инсталирани и в автобуси в Белград, в Института по онкология и радиология в столицата, в обществени паркове, на жп гарите в Зайчар и Лапово, в училища в Стара Пазова, в детски градини в Сечан, както и в поправителни и социални институции.
Това се случва въпреки че сръбското законодателство не урежда ясно използването на аудио-видео наблюдение в обществени пространства извън дейността на полицията.
„Микрофонът коренно променя характера на наблюдението“, казва адвокатът Милица Тошич от организацията „Партнърс Сърбия“, която работи в областта на защитата на личните данни. По думите ѝ аудиозаписът позволява директно улавяне на съдържанието на разговорите и създава значително по-голям риск от прекомерно събиране и използване на лични данни, особено в чувствителни места като училища, болници и социални институции.
Когато към видеонаблюдението се добави микрофон, системата вече не просто наблюдава, а събира съдържание на разговори, което значително разширява обхвата на обработваната информация.
Законодателството изостава
Данните от обществените поръчки, събрани с помощта на инструмента TenderSpy, разработен от BIRN, показват бързо разширяване на мрежата от технологии за наблюдение в страната. В нея влизат камери, способни да събират биометрични данни, системи за проследяване на регистрационни номера, устройства за запис на звук, както и оборудване за анализ на поведението на хората.
В анализа не са включени устройствата, закупени от полицията, армията и службите за сигурност, които не са задължени да публикуват подробна информация за подобни покупки.
Макар част от тези технологии да се използват с аргумента за повишаване на сигурността, експерти предупреждават, че липсата на ясни правила увеличава риска от злоупотреби.
„Правото на личен живот е конституционно гарантирано. Ако няма ясна правна основа за намеса в тази сфера, подобна намеса не трябва да се допуска“, категоричен е адвокатът Милош Стойкович, специалист по медийно право и телекомуникации.
По думите му технологиите се развиват по-бързо от законодателството и регулациите често се появяват едва след като проблемите вече са се натрупали.
Особено чувствителна тема е аудионаблюдението на работното място. Служители на държавната компания „Пътища на Сърбия“, които събират пътни такси, от години се оплакват, че се чувстват постоянно подслушвани.
На гишетата има предупредителни стикери за аудио и видео запис, но компанията твърди, че записите се слушат само при съмнения за злоупотреби или при жалби от шофьори, когато видеозаписът не е достатъчен.
В отговори до BIRN редица институции, включително спортният център „Соко“ в Сомбор, болницата „Меркур“ във Върнячка баня, болницата в Лесковац, домът за възрастни хора в Сурдулица, училище „Бранко Радичевич“ в Стара Пазова, община Сечан, детската градина „Любица Вребалов“ в Пожаревац, клиничният център „Д-р Драгиша Мишович“ в Белград, авиационният тренировъчен институт SMATSA и Републиканската хидрометеорологична служба заявяват, че не използват устройства за аудиозапис или че не разполагат с подобно оборудване.
Управлението за изпълнение на наказателните санкции също твърди, че затворите не използват камери с функции за разпознаване на лица, броене на хора, анализ на поведение или запис на звук.
Спорни биометрични технологии
Сръбският закон за защита на личните данни забранява събирането и обработката на биометрични данни, освен в ограничени случаи, например при полицейска дейност.
Въпреки това BIRN установява, че оборудване за разпознаване на лица е закупено от различни училища и здравни институции, включително център за палиативни грижи.
Това тревожи експертите.
„Видеонаблюдението може допълнително да влоши положението на особено уязвими групи. В определени пространства подобно наблюдение е недопустимо“, казва Бранкица Янкович, бивш комисар за защита от дискриминация.
Тя дава пример със ситуации, при които хората са в особено уязвимо положение – в болница или социална институция – и очакват личното им пространство да бъде защитено.
Изследователката Тамара Завишич, която се занимава с етичните аспекти на изкуствения интелект, предупреждава и за риска от профилиране.
„Такива технологии могат да създават бази данни със снимки, да категоризират хората и да позволяват прогнозиране на поведението“, казва тя.
Камери, които анализират поведението
Все по-често използвана функция на съвременните системи за видеонаблюдение е и броенето на хора. Освен че определят колко души се намират в дадено пространство, системите могат да създават и т.нар. „топлинни карти“, които показват къде хората се задържат най-често и в каква посока се движат.
Някои системи могат да засичат и специфични действия, като събиране на големи групи, бързо движение, бягане или хвърляне на предмети.
„Подобни камери често се представят като неутрални инструменти за сигурност, но в действителност променят начина, по който хората възприемат публичното пространство“, казва Аљоша Аянович, съветник по политики в европейската организация за цифрови права EDRi.
По думите му системите могат да третират напълно легитимни дейности – като протести, стачки или събирания на граждани – като потенциално подозрителни.
Наблюдение с дронове
Дроновете за наблюдение също стават все по-разпространени. Много от тях са произведени от китайската компания DJI и са закупени от редица общини и институции.
Сред купувачите са общините Крушевац, Неготин, Сврљиг, Кладово, Бор, Лазаревац, Панчево, Лозница, Ковачица, Бач и Мали Зворник, както и затворът „Забела“ и Университетът за криминалистика и полицейски науки.
Най-новите модели, използвани от вътрешното министерство, могат да увеличават изображението до 200 пъти, да използват термални и нощни камери, да следят обекти автоматично и да предават видео в реално време.
Според специалисти подобни устройства могат да се използват и за скрито наблюдение на частни пространства, включително домове и автомобили.
Проследяване на автомобили
Все по-разпространени са и системите за автоматично разпознаване на регистрационни номера (ANPR). Те позволяват проследяване на маршрута на даден автомобил и събират данни за вида, цвета и посоката на движение на превозното средство.
„Навсякъде има камери, които разпознават регистрационни номера. А вече се появяват и такива, които могат да разпознават лицата на хората вътре в автомобила“, заяви технологът Филип Милошевич от белградската фондация SHARE.
Експерти предупреждават, че това са т.нар. „хлъзгави технологии“, които могат лесно да бъдат използвани неправомерно, ако няма ясни правила и контрол.
Комисарят за защита на личните данни Милан Маринкович заявява, че всяка институция, която използва подобни системи, трябва предварително да докаже, че целта на наблюдението е законна и оправдана.
Министерството на вътрешните работи не е отговорило на въпросите по темата
