Компании вече обучават мениджърите да разпознават признаци на прегряване
България се оказа на водещо място в световни класации по стрес на работното място. Страната ни е сред първите пет държави по риск от професионално прегаряне, известно като бърнаут. Това води де вземане на болнични заради стрес, от което у нас загубите от този проблем вече надхвърлят 300 млн. евро годишно и продължават да растат. Тези пари се трупат от пропуснати работни дни, загуба на ефективност, допълнителни разходи за здравеопазване. В същото време
едва около 20% от компаниите определят бърнаута като реален проблем
и са готови да предприемат мерки за ограничаването му, показва изследване на БСК. Проучването е проведено в четири сектора с високо напрежение на работното място – здравеопазване, образование, съдебна система и охранителна дейност.
Сред най-засегнатите професии се оказват лекари, журналисти, IT специалисти, полицаи и пожарникари. Според Томчо Томов – директор на Националния център за изследване на компетенциите към БСК, реалните щети дори са по-високи. “Към преките загуби трябва да се добавят и разходите за професионални заболявания, при които в основата също са стресът и бърнаутът”, обяснява той.
Изследванията през последните години очертават няколко основни фактора, които създават хронично несъответствие между служителя и работната среда.
На първо място е свръхнатоварената и емоционално изтощаваща работна среда. Това вече не се свързва само с тежък физически труд, а
все по-често с професии, изискващи силно емоционално ангажиране
Вторият фактор е удълженото или непредвидимо работно време – чести извънредни часове и невъзможност да се планира работният ден.
На трето място се нареждат конфликтите и нарушените отношения в работната среда. Обратно, подкрепящата екипна среда може значително да намали риска от прегаряне. Сериозен проблем се оказва и размиването на границите между работа и личен живот. Когато служителите не успяват да се възстановят след работния ден, натрупването на стрес постепенно води до изтощение.
Според изследването качеството на лидерството също е решаващ фактор. Липсата на управленска подкрепа увеличава многократно риска от бърнаут, докато менторството, признанието и доверието действат като защитен механизъм.
Най-често първият сигнал за бърнаут е емоционалното изтощение. Човек започва да се
чувства хронично уморен, губи енергия и мотивация за обичайни задачи
Често се наблюдават резки промени в настроението – раздразнителност, апатия или пълна липса на интерес към работата.
В следващия етап се появява отчуждение от работата и колегите. Хората започват да гледат на работната среда с безразличие или цинизъм – защитна реакция срещу натрупания стрес.
Третият е усещането за ниска лична ефективност. Засегнатите служители често се чувстват неуспешни въпреки усилията си. Това може да доведе до депресия, социална изолация и дори до мисли за напускане на професията.
Първият сигнал за работодателите обикновено е увеличаването на болничните и отсъствията. Но има и по-скрит ефект – т.нар. презентеизъм. Това е ситуацията, при която служителите са физически на работното място, но работят под реалния си капацитет. Те допускат повече грешки, губят концентрация и просто гледат да “избутат” работния ден.
Бърнаутът може да се превърне и в организационен проблем. Хроничният стрес често е заразен – демотивиран служител може да понижи морала на целия екип и да създаде токсична работна атмосфера.
Професионалното прегаряне е и една от основните причини служителите да напускат работата си. За бизнеса това означава загуба на натрупан опит и фирмено ноу-хау, нарушена работа на екипите и допълнително натоварване за останалите служители.
Набирането и обучението на нови кадри е бавен и скъп процес, който допълнително увеличава цената на проблема.
Професионалното прегаряне не е само български феномен. По данни на Световната здравна организация близо 48% от работещите по света страдат от този синдром. В резултат се
губят около 12 млрд. работни дни годишно,
а разходите за болнични, загубена продуктивност и здравни грижи достигат поне 1 трилион долара. Това е почти 1% от световния брутен вътрешен продукт.
В Европа щетите също са огромни. Европейската агенция за безопасност и здраве при работа оценява загубите за икономиките на континента на около 600 млрд. евро годишно. В Съединените щати цената на бърнаута достига около 500 млрд. долара годишно, показват анализи на Harvard Business Review.
Според Световния икономически форум разходите, свързани със синдрома на професионалното прегаряне, надхвърлят 255 млрд. паунда годишно. По-нов доклад на консултантската компания Workhuman оценява глобалната щета за бизнеса на около 322 млрд. долара.
Това е причината редица компании да започват обучения на мениджърите – т.нар. wellbeing leadership, което е управление на екипи с фокус върху психичното здраве и устойчивата продуктивност. Една от основните цели на тези обучения е ръководителите да се научат да разпознават ранните сигнали на професионално прегряване. В обучителните програми се използват регулярни разговори между мениджър и служител, анонимни анкети за работния климат и системи за ранно предупреждение, които следят натоварването на екипите.
Някои компании въвеждат срещи, на които се обсъждат натоварването, работният ритъм и балансът между работа и личен живот. А при откриване на симптомите за бърнаут се прави преразпределяне на задачи, временно намаляване на натоварването или насочване на служителя към програми за подкрепа.
