През последното десетилетие онкологията се превърна в една от най-динамично развиващите се области на медицината.
Имунотерапиите, таргетните лекарства и експерименталните ваксинални подходи променят представата за това как организмът може да бъде активен участник в лечението на злокачествените заболявания, а не само пасивен получател на терапия.
Какво реално означават понятия като “ваксина срещу рака”, “персонализирано лечение” и “имунотерапия” извън лабораториите и научните публикации, кои от тези подходи вече са част от лечението у нас и кои все още са в сферата на клиничните проучвания – по тези въпроси разговаряме с д-р Дина Мохаммад-Лазарова, онколог в УМБАЛ “Св. Екатерина”.
|
Визитка
♦ Д-р Дина Мохаммад-Лазарова завършва Медицинския университет в София през 2017 г. Специалност „Медицинска онкология“ придобива през 2024 г. До 2018-а работи като лекар-ординатор в Клиниката по неврохирургия на „Пирогов“. От 2018 г. до 2024 г. специализира в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Към момента е част от екипа специалисти в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Света Екатерина“. Член е на Европейското общество по медицинска онкология, Българското онкологично научно дружество, Българската асоциация по медицинска онкология и Българския лекарски съюз. Участва в национални и международни конгреси и обучения в Швейцария, Испания, Австрия. |
– Д-р Мохаммад, през 2025 година в УМБАЛ „Света Екатерина“ бе открито ново онкологично отделение. С какво се отличава то от традиционния модел за онкологична грижа?
– Новото онкологично отделение е създадено изначално с идеята пациентът да бъде в центъра на цялата лечебна система. Стараем се всичко, което е необходимо за целия път на онкологично болните пациенти, да е на една ръка разстояние. Решенията за лечебната стратегия се взимат от мултидисциплинарен екип, но в същото време пациентите се проследяват от един и същи лекар. Това им дава сигурност и качество на грижата.
– Вашият професионален път съчетава клинична онкология с интерес към съвременните диагностични и терапевтични подходи. Как този опит се синхронизира с начина, по който е структурирана работата в новото отделение?
– Винаги съм се стремяла да комбинирам доказания опит с най-новите неща, които предлага съвременната онкология като нови стратегии за терапия. Това е и философията на новата клиника. В този аспект се припокриваме.
– В последните години ракът се определя като хронично, а не фатално заболяване. В кой случай това вече е медицинска реалност и къде все още е по-скоро пожелание?
– При някои видове рак не говорим за фатално заболяване, а за състояние, което може да бъде контролирано, и то за доста продължително време. Това важи за част от пациентите, които са с карцином на гърдата, простатата, бял дроб, малигнен меланом. Все още обаче има и много агресивни форми, при които имаме определени ограничения в терапията и това по-скоро се свързва с етапа, в който се диагностицира заболяването.
– В научната литература все по-често се говори за хетерогенност на туморите. Как бихте обяснили на неспециалист какво означава това и защо два на пръв поглед еднакви карциноми могат да изискват напълно различен подход към терапията?
– Дори когато говорим за един и същи вид хистологичен тип карцином, т.е. на едно и също място, с един и същи произход, той може да се различава както в рамките на един организъм, така и при различните пациенти. Както хората се различават по своето ДНК, така и самите тумори имат известни различия. И един и същи карцином при един пациент може да има различни подтипове клетки вътре в себе, т.е. той може да бъде хетерогенен. Оттук идва и стремежът при всяка онкологична структура да се прилага персонализирано лечение или лечение спрямо конкретните групи клетки, формиращи тумора (рака).
– Обикновено онколозите използват метафората, че всеки вид рак има собствен пръстов отпечатък. Какви диагностични стъпки позволяват този отпечатък да бъде разпознат в ежедневната ви клинична практика?
– Тук на помощ идват патолозите с техните изследвания. Изключителна прецизност се наблюдава – могат да се определят молекулярните промени в тумора. Образната диагностика (скенер, магнитно-резонансна томография, позитрон-емисионна компютърна томография и т.н.) също помага за определяне на разпространението на заболяването (стадирането на карциномите). Комбинацията на тези изследвания с клиничния преглед на пациента ни помага да оформим този отпечатък, спрямо който вече се подбира и индивидуализираната терапия.
– Каква е ролята на молекулярната и генетичната диагностика в персонализирания подход към пациента и в кои случаи тя променя радикално терапевтичното решение?
– В съвременната онкология молекулярната и генетичната диагностика почти във всички случаи променят лечението на пациента. Определящи са не само за първоначалния терапевтичен избор, но и за цялостната лечебна стратегия. Благодарение на тези изследвания ние не мислим само „тук и сега“, а планираме лечението по-напред във времето, включително и възможните следващи линии на терапия, ако заболяването не отговори на първоначалната.
Този тип диагностика ни позволява да разберем какво точно стои зад растежа на тумора – кои молекулярни механизми го задвижват. Именно на тази основа избираме най-подходящото лечение за конкретния пациент, вместо да прилагаме универсален подход.
– В практиката ви има ли случаи, при които високотехнологичната диагностика не дава еднозначен отговор и решаваща остава клиничната преценка? Как се изгражда този баланс между наука, данни и лекарски опит?
– Има, и то може би ежедневно. Тук идва и фокусът на клиниката, и фокусът на повечето онкологии в страната и света. Събираме се на мултидисциплинарно обсъждане всяка седмица точно поради наличието на такива по-сложни казуси, които се обсъждат от много лекари, със свой опит в това поле и от различни специалности. На базата на общото консенсусно решение се определя за какъв случай се касае и каква да е терапевтичната стратегия.
Д-р Дина Мохаммад
– Кои съвременни терапевтични подходи, като имунотерапия, таргетна терапия и комбинирани режими вече са стандарт в работата ви и при кои онкологични диагнози показват най-осезаем ефект?
– За щастие днес разполагаме с достъп до почти всички съвременни терапевтични възможности – имунотерапия, таргетна терапия и различни комбинирани режими – при практически всички онкологични локализации. При част от пациентите тези подходи водят до значително по-дълготраен контрол на заболяването и с по-малко странични ефекти в сравнение с класическата химиотерапия.
Важно е да се подчертае, че химиотерапията не е „отпаднала“ – тя продължава да има своето място и често е част от комбинираното лечение. Накратко, при почти всяко онкологично заболяване днес можем да обсъдим и приложим както имунотерапия, така и таргетна терапия, съобразени с конкретния пациент.
– Ако сравните лечението на определени видове рак днес с това преди няколко години, къде виждате най-съществена промяна? В преживяемостта, качеството на живот или в контрола над заболяването?
– Вероятно и в трите направления. Но от гледна точка на пациентите най-осезаемата промяна е запазването на качеството на живот. Все по-често виждаме хора, които по време на лечението продължават да работят, да бъдат активни и да водят почти напълно нормален начин на живот. Съвременните терапии в много по-малка степен нарушават ежедневието на пациентите. Те не се чувстват постоянно като болни, което е изключително важно както за психиката им, така и за цялостния терапевтичен ефект. Това е една от най-големите ползи на модерната онкология днес.
– Темата за ваксините срещу рака предизвиква голям обществен интерес. Какво реално стои зад този термин в съвременната онкология и доколко очакванията на пациентите съвпадат с научната реалност?
– Обикновено очакванията изпреварват резултатите, с които реално разполагаме. Т.нар. ваксини срещу рака не са ваксини в класическия смисъл на думата. Става въпрос за терапии, които стимулират имунната система да разпознава и атакува раковите клетки. Едно от свойствата на туморите е именно способността им да се „скриват“ от имунитета, което им позволява да се развиват. Тези подходи са изключително обещаващи, но все още са в процес на активно научно разучаване и клинична оценка. Затова е важно пациентите да имат реалистични очаквания и да знаят, че това не е универсално решение, а част от развиващата се модерна онкология.
– От позицията на лекар, който следи развитието на международните клинични проучвания, кои от тези иновации имат реален потенциал да станат достъпни за българските пациенти в обозримо бъдеще?
– Сега сме в ерата на таргетната терапия и имунотерапия и за щастие имаме достъп до най-съвременните терапии. Най-новата и много перспективна тенденция в онкологията са т.нар. конюгати, или комбинирани лекарства. Още от тази година имаме достъп до няколко вида такива комбинирани медикаменти, като в световен мащаб се разработват още много. Именно в тях виждам най-голям потенциал за постигане на по-дълга обща преживяемост и по-продължителен период без прогресия на заболяването.
– Това означава ли, че конюгатите имат по-малко странични ефекти и са по-щадящи към онкологично болния пациент?
– Абсолютно се стараят да бъдат по-щадящи, защото конюгатът е таргетна терапия, която доставя лекарството директно в раковата клетка, вместо да го разпръсква из целия организъм. Това позволява по-висока ефективност и по-малко странични ефекти.
– Доколко критично остава ранното откриване на онкологичните заболявания в ерата на напредналите терапии? Има ли стадии, след които дори най-съвременната медицина среща сериозни ограничения?
– Колкото по-рано се открие едно онкологично заболяване, толкова повече възможности имаме – както за радикално лечение т.е. пълно излекуване, така и за превръщането му в хронично състояние, което е заболяване под контрол с добро качество на живот. За съжаление, не всички онкологични заболявания могат да бъдат успешно лекувани. Все още съществуват стадии, локализации и хистологични подтипове, които са изключително агресивни и при които дори най-съвременната медицина има сериозни ограничения. Затова е важно да си припомняме – колкото по-рано, толкова по-добре!
– Какъв пример бихте дали за случай, при който мултидисциплинарният подход е бил решаващ при избора на лечение?
– Все по-често пациентите губят ценно време, лутайки се между различни лечебни заведения. При нас наскоро дойде пациент с кашлица, лекуван първоначално с антибиотик за предполагаема пневмония. В рамките на изключително кратък срок беше проведено образно изследване, последвано от биопсия и патологичен анализ. Диагнозата – карцином на белия дроб в ранен стадий.
За около един месец пациентът премина през пълния диагностичен процес и беше насочен към Клиниката по лъчетерапия за дефинитивно лечение. В този случай говорим за пълно излекуване, а не за хронифициране на заболяването. За сравнение – при фрагментиран подход този процес често отнема много повече време (ориентировъчно около шест месеца), през което туморът продължава да се развива.
– Какво е вашето послание към читателите ни?
– Най-важното е хората да ходят на профилактични прегледи. Разбирам страха: „А ако ми открият нещо?“, но точно това е смисълът – да го открием възможно най-рано, защото това е моментът, в който можем да помогнем най-много. Все още битува представата, че онкологичното лечение задължително означава тежка химиотерапия и сериозни странични ефекти. В действителност съвременната онкология е много по-различна. Когато пациентът знае, че зад него стои цял екип от специалисти и че всеки проблем може да бъде овладян в рамките на една структура, той се чувства по-спокоен. А психическата нагласа е изключително важна част от лечебния процес.
Милена ВАСИЛЕВА
