Нужни са допълнителни 1,42 млрд. евро, за да достигнат КП справедливата си стойност, показва проучване на ЕКИП
77% от клиничните пътеки в страната в момента са остойностени под реалната си справедлива цена, заяви пред журналисти икономистът Аркади Шарков. Заедно със Стоян Пенчев той представи резултатите от проучване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), по време на пресконференция, чийто домакин беше БЛС. По думите на Шарков, общо 207 клинични пътеки се нуждаят от увеличение на цените, за да отразяват действителните разходи, да бъдат справедливи за заетите в лечебните заведения и да гарантират достъп на българските граждани до качествено здравеопазване. Това съобщиха от пресцентъра на Български лекарски съюз.
Икономистът уточни, че на практика две трети от клиничните пътеки, по които се работи у нас, са засегнати, което е ясен знак за системно недофинансиране. Това принуждава лечебните заведения да трупат задължения или да съкращават разходи, поставяйки под риск качеството на медицинската помощ.
По думите му, за преодоляване на дисбалансите и достигане до справедливо остойностяване на медицинските услуги са необходими спешни финансови корекции. Разчетите показват, че до 2026 г. системата ще има нужда от допълнителни 1,42 млрд. евро. Според Шарков, предвид предстоящите избори, народните представители следва да насочат по-сериозно вниманието си към здравния сектор. Той подчерта още, че разходите за възнаграждения са сред най-значимите пера в лечебните заведения, като в някои болници достигат до 90% от общите разходи.
За периода 2021–2025 г. се отчита значителен ръст на инфлацията, като в сектора на здравеопазването тя достига 14%, посочи макроикономистът Стоян Панчев. По думите му цените на здравните услуги изостават спрямо ценовата динамика в останалите сектори на икономиката. Панчев обърна внимание и на дългосрочните прогнози, които очертават сериозен натиск върху социалната и здравната система. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се очаква коефициентът на възрастова зависимост да нарасне почти двойно – от 37% през 2024 г. до 66% през 2060 г.
Експертите от ЕКИП работят по въвеждането на нов, по-точен измерител на ръста на цените в здравеопазването, който да отчита поскъпването на лекарствата, медицинските изделия, консумативите, апаратурата и труда.
Заместник-председателят на БЛС д-р Валери Веселинов посочи, че липсата на бюджет, заедно с увеличението на минималната работна заплата и осигурителния доход, водят до 13% ръст на разходите в диагностично-консултативните центрове, поставяйки ги в неблагоприятно положение. Подобна е ситуацията и в болниците, заяви доц. Георги Тодоров, член на Управителния съвет на БЛС.
Зам.-председателят на Столична лекарска колегия д-р Михаил Михов представи резултатите от допитване сред общопрактикуващи лекари, според което 90% от анкетираните отчитат двуцифрен ръст на общите си разходи за последната година, а над 60% посочват увеличение между 20% и 30%.
Въпреки сериозния финансов дефицит лекарите продължават да изпълняват професионалния си дълг, заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов. Той допълни, че политическата обстановка остава нестабилна и не може да се очаква незабавно решение, но изрази надежда за предприемане на конкретни стъпки веднага след сформирането на редовно правителство.
